Алкохолът уврежда хромозомите


уиски

Алкохолът и ендогенните алдехиди увреждат хромозомите и мутират стволовите клетки.

Употребата на алкохол е свързана с отделянето на вреден химикал в тялото, който може да доведе до трайно генетично увреждане в ДНК на стволовите клетки и до повишен риск от развитието на рак.

В изследване с лабораторни мишки, британски учени са използвали хромозомен анализ и ДНК секвениране, за да проучат генетичното увреждане, причинено от химикала ацеталдехид. Вредното съединение се отделя, когато тялото разгражда алкохола.

Настоящото проучване обяснява по-детайлно установената в предишни изследвания зависимост между алкохола и повишения риск от развитието на седем типа рак. Изследването показва също как тялото се опитва да си осигури защита срещу вредното алкохолно въздействие.

Някои видове рак се развиват в резултат на ДНК увреждане в стволовите клетки. И докато някои злокачествени заболявания възникват случайно, настоящото изследване показва, че употребата на алкохол повишава риска от увреждане на ДНК и съответно от развитието на злокачествено заболяване, казва Кетан Пател от изследователския екип, цитиран от агенция БТА.

Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация класифицира (СЗО) алкохола като канцероген от група 1, позовавайки се на “убедителни доказателства”, че той причинява рак при хората.

За целите на настоящото изследване специалистите са давали етилов алкохол (етанол) на мишки, след което са изследвали ефекта от него върху тяхната ДНК.

Изследователите са установили, че отделяният при разграждането му ацеталдехид разрушава и уврежда ДНК в кръвните стволови клетки, променяйки постоянно ДНК последователностите в тях.

Откритието е важно, тъй като увреждането на здрави стволови клетки може да доведе до появата на ракови клетки.

Специалистите са изследвали и как тялото се опитва да си осигури защита срещу вредното действие на алкохола. Първата му отбранителна линия представляват група ензими, известни като алдехид дехидрогенази (ALDH). Въпросните ензими разграждат ацетилалдехида до ацетат, който клетките могат да използват като източник на енергия.

В изследването, когато на мишки, при които липсвал важният ензим, бил даван алкохол, отчетеното ДНК увреждане се е оказало четирикратно по-голямо, отколкото при гризачите с правилно функциониращ ензим.

Втората отбранителна линия представляват различни ДНК ремонтни системи, които в повечето случаи успяват да се справят с пораженията. В някои случаи и при някои хора, предимно в Югоизточна Азия, въпросните ремонтни системи не функционират правилно, което означава, че клетките не могат да се възстановят ефективно.

Резултатите от изследването са публикувани в статия в списание Nature.

Снимка на чаши с уиски: unukorno