Антибиотикът не е средство против температура и кашлица

Публикувано на 09. Jan, 2016 от в Грип и настинка, За децата, Здравеопазване

антибиотик

Водещ български педиатър предупреждава всички, че антибиотиците не бива да се използват за лечение на температура и кашлица.

Антибиотикът не е средство против температура, нито против кашлица и трябва да се знае, че 80% от вирусните инфекции при децата през зимата не налагат антибиотично лечение. За съжаление обаче родителите и лекарите често прибягват до такова. Това прави антибиотиците неефективни и според английски медици ако продължим в същия дух, след 20 години ще стигнем до момента, при който някой ще се убоде на една роза и ще умре от инфекция, тъй като няма да има с какво да се лекува.

Това са думи по Дарик радио на един от най-добрите педиатри в България – проф. Пенка Переновска, която ръководи Детската клиника в Александровската болница в столицата.

Грипните епидемии в България обикновено траят около шест седмици и нашето здравеопазване е натоварено да обслужи около 700 000 души в този период.

Обикновено 70-80% от вирусните инфекции при децата преминават за около 3 до 7 дни и не налагат антибиотично лечение, коментира специалистът.

За съжаление обаче мога да кажа, че една от грешката на българските родители, а и на някои от лекарите, е, че те започват самолечение. Има температура – дава се веднага антибиотик. Ние тук отиваме в едно много сериозно поле, свързано с възможностите за развитие на резистентност. Главният лекар на Англия каза пред агенция Ройтерс, че ще дойде момент след 20 години, при който някой ще се убоде на една роза и ще умре от инфекция, тъй като нямаме с какво да помогнем. Така че обичайните остри респираторни инфекции не налагат антибиотично лечение, обикновено протичат без усложнение, в рамките на до 7 дни. Но ако родителите забележат, че детето е с много висока температура, отказва да се храни, в тежко състояние е, дишането става затруднето, придружено със свирене в гърдите, тогава е нужна лекарска помощ, уточни проф. Переновска.

Прекомерната употреба на антибиотици води до резистентност – т.е. нечувствителност на микробите към тези препарати.

Резистентността към антибиотиците е вторият бич на века след алергиите. Появиха се някои т.нар. супер хитри буби. Това са причинители, които така се променят и развиват резистентност, че ние стигаме до ситуация, когато нямаме възможност да лекуваме съответните заболявания. Антибиотикът не е средство против температура, нито против кашлица. Той има строги и точни показания и с него не се прави самолечение, тук е нужна преценката на лекар, каза проф. Пенка Переновска.

Преди употреба на антибиотик е необходимо микробиологично изследване.

Безспорно, спазвайки правилата на лечение, ние трябва да имаме микробиологичен резултат преди прием на антибиотик. Има обаче няколко проблема – първо микробиологичните резултати никога не могат да бъдат 100% сигурни, това важи за цял свят. В детската възраст получаването на материал за микробиологично изследване е сложно. Примерно, когато има пневмония, трябва да има изследване на храчка. Накарайте едно детенце на 3 или 4 години да даде храчка. Дори жените в зряла възраст много трудно дават храчки, допълни специалистът.

Снимка: Кейси Флесър

Етикети: , , , , , , , ,

Този сайт използва „бисквитки“ от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за ползването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.