Българите ядат ГМО продукти без да знаят




поле с царевица

Българите консумират директно и индиректно ГМО храни.

На практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или индиректно (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това.

Изводът е на екипа на екологичното сдружение За земята, обявен по повод извършено за тях национално представително проучване за нагласите на гражданите към етикетирането на ГМО, осъществено от агенция Маркет линкс в първата половина на октомври 2017 г.

Резултатите от проучването показват широка подкрепа сред гражданите за въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране. 74.9% от анкетираните искат такъв.

Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%, информират от сдружението.

Ивайло Попов, представител на За Земята, коментира по повод предстоящо второ четене на Законопроект за храните, който е приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие: Управляващите са на път да опорочат една добра идея и потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО, като го гарантират с национален стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да изработват добри производствени практики. Не става ясно кои са тези браншови организации, а сред тях има дори такива с противоположни интереси по отношение на ГМО. Не виждаме и как ще ги задължат да ги изработят и в какъв срок. Ами ако те не искат?! Вместо да следваме примера на редица страни от ЕС, които са развили добри модели, даващи възможност на потребителите да се хранят без ГМО, ние сега ще измисляме топлата вода. В Германия доброволният стандарт е уреден със закон, в Австрия и Франция – с наредби. Оставаме с усещането, че отново не се защитава обществения интерес, а нечий частен такъв. С това и няма да се даде шанс за развитие на една силна бизнес ниша: само в Германия 4000 продукта носят знака „Без ГМО“, което генерира продажби за над 4 млрд евро.

При провеждания официален контрол от Българската агенция по безопасност на храните отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4% oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.

Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или индиректно (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това.

Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.

Zdraven.bg припомня, че с решение на Европейския парламент от октомври 2015 г. България няма право да откаже разпространението на ГМО храни в търговската си мрежа, които ЕС вече е разрешил.

Още през 2015 г. Грийнпийс публикува ръководство за потребителя с черен списък на храни с ГМО.

Снимка на поле в Канзас, САЩ: Дейвид ДеХетри