България на 21 място в Европа в грижите за болни от хепатит




България се нарежда на 21-во място по показатели за качеството на скрининга, лечението и грижите за болни от хепатит сред европейските страни.

На 6 ноември в Брюксел се представиха резултатите от първия в Европа Хепатитен индекс, който сравнява 30 държави по показатели, свързани с грижата за болните от хепатит, съобщиха от Национално сдружение за борба с хепатита “Хепасист”, цитирано от агенция БГНЕС.

Заместник-министърът на здравеопазването и председател на Постоянен комитет към Регионалния комитет на СЗО за Европа Десислава Димитрова обърна специално внимание на създаването на Национална хепатитна програма в България, въпреки влошената икономическа обстановка в Европа. Беше изтъкнато, че политиците в България осъзнават, че хепатитът води до огромни публични разходи за държавите членки, свързани най-вече с лечението на тежките и късни усложнения (чернодробна цироза и рак на черния дроб), както и огромни разходи за трансплантации. Поради тази причина, Националната хепатитна програма в България ще има за основни цели превенция, ранна диагностика и скринингова програма и навременно лечение с цел ограничаване на финансовата и медицинска тежест от усложненията, свързани със заболяването.

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национално сдружение за борба с хепатита “Хепасист” и изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), представи основните насоки на българския хепатитен план, който ще бъде изграден съобразно рамковата програма на Световната здравна организация за превенция и контрол на вирусни хепатитни инфекции. Д-р Хасърджиев изрази надежда, че и други държави в Европа ще последват примера на България и ще изградят свои национални хепатитни програми.

Позицията на България на 21 място в Хепатитния индекс показва, че сме положили основите, но все още има много мерки, които да се предприемат за подобряване грижите за болните с хепатит в България”, заяви д-р Хасърджиев. “Това, което липсва, е стратегическа координация и по-добро финансиране, които биха помогнали да се инициират и доведат до пълния си потенциал усилията на лекари, пациенти и други заинтересовани страни в България. Българското правителство взе правилното решение за създаване на Национална програма за борба с хепатита. В момента Франция е единствената държава, която е развила такава програма и за момента резултатите са обещаващи“, допълни той.

Първото място заема Франция, следвана от Словения и Германия. “Позицията на Франция частично се дължи на националната координация на действията“, казва още д-р Хасърджиев. Франция е единствената държава, която е разработила национален план за справяне с всички аспекти на грижите за хепатитно болни. Централната координация помага да се използва пълният потенциал на иначе изолираните усилия на лекарите, групите болни и други заинтересовани страни.

В България около 1,5,% от населението страда от хепатит С, 4-8% – от хепатит В. В Европа 23 милиона души страдат от хроничен вирусен хепатит, като 125 000 умират на година. Според Световната Здравна Организация 2 милиарда души по целия свят са били инфектирани с вируса на хепатит В и повече от 350 милиона имат хронични чернодробни инфекции. Около 150 милиона души имат хроничен хепатит С. Без навременно лечение, и двата вида хепатит могат да доведат до цироза и рак на черния дроб и сериозни вторични увреждания. Повечето пациенти не знаят, че са заразени.

Снимка: Sarah Fleming