Българското здравеопазване сред най-лошите в Европа




болница

Здравеопазването в България е на опашката в Европа и през 2013 година, сочи класация.

България се нарежда на 30-о от общо 35 места в тазгодишния Индекс на европейския здравен потребител (EHCI – European Health Consumer Index).

България събира едва 528 точки от максималните 1000, но все пак бележи прогрес, с оглед на това, че през 2012 г. е била 33-та в класацията. След нас са само Полша(521 точки), Латвия (516 точки), Румъния (478 точки) и Сърбия (451 точки).

Това е 7-то издание на Индекса на европейския здравен потребител, представен на 28 ноември 2013 година. Холандия остава на първо място, получавайки 870 от максималните 1 000 точки. Нидерландците са следвани от Швейцария (851 точки), Исландия (818 точки), Дания (815 точки) и Норвегия (813 точки), съобщава healthpowerhouse.com.  След тях се нареждат Белгия (797 точки) , Германия (796 точки), Люксембург (794 точки), Франция (777 точки) и Финландия (773 точки).

Албания изпреварва България като е класирана с 542 точки.

Класацията за качеството на държавното здравеопазване е изготвена въз основа на няколко показателя: зачитане на правата и информираност на пациентите, време за чакане за отделни операции и прегледи, превенция, достъпност на предлаганите услуги, фармацевтични средства, които получават болните.

Тъй като неравнопоставеността очевидно задълбочава разликата между заможните и бедните държави в Европа, тълкуването на класирането по EHCI става доста сложно, обяснява д-р Арне Бьорнберг, председател на Health Consumer Powerhouse (HCP) и ръководител на изследването. Ако други държави от същата категория покажат още по-незадоволителни резултати, държави като България биха могли да се придвижат нагоре в класирането въпреки влошаването в действителност.

Българското здравеопазване отразява общата мрачна ежедневна действителност в България, отбелязва д-р Бьорнберг. Видимо е, че има някакво положително развитие по отношение на достъпа, където чакането е намаляло от 2012 г. насам, но в замяна на това медицинските резултати са се влошили още повече. Ако България, заедно с Румъния и Сърбия, има критично ниски стойности на всички показатели за резултати, положението е тревожно. В краткосрочен план вниманието трябва да е съсредоточено върху поддържането на основните функции, като например равнопоставеност и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче не са подсигурени в днешна България.

В EHCI системите на здравеопазване, финансирани от застраховки (системи тип „Бисмарк“), изглежда, все повече превъзхождат системите, финансирани от данъци („Бевъридж“). Съществуват успешни системи на здравеопазване, финансирани от данъци, но те са главно в малки, заможни държави като Дания, Исландия и Норвегия. Явното мнозинство от най-добре представилите се държави по отношение на здравеопазването, като например Холандия, Швейцария, Белгия, Германия и Франция, се основава на застраховки.

От началото на измерванията през 2005 г. сега за първи път Индексът на европейския здравен потребител може да отчете нарастваща разлика в здравеопазването между заможните, финансово стабилни части на Европа и по-малко заможните, засегнати от кризата държави.

През 2013 г. почти няма държави със среден доход в челната половина на Индекса. Резултатите от лечения на рак и детско оцеляване продължават да се подобряват в цяла Европа. В условия на строги ограничения държавите с висок доход показват повече подобряване, което предизвиква задълбочаване на разликата с европейските държави с нисък и среден доход.

EHCI се е превърнал в „промишлен стандарт“ за наблюдение на съвременното здравеопазване от началото през 2005 г. Индексът представлява комбинация от обществени статистики, анкети към пациенти и независимо проучване, проведено от Health Consumer Powerhouse, частно дружество, базирано в Швеция, което измерва функционирането на здравеопазването в Европа и Канада в подкрепа на разширяване на възможностите за пациентите и потребителите.

Снимка: Юлиана Николова, Zdraven.bg