Българското сирене пълно със сухо мляко и палмово масло




българско сирене

Българското сирене масово се произвежда от сухо мляко, а не сурово.

25 тона сухо мляко са използвани за производството на млечни продукти и 12 хил. тона палмово масло са вложени в българско сирене през 2016 година.

25 тона сухо мляко и 12 хил. тона палмово масло – това са количествата, които българските предприятия са внесли и използвали в производството на млечни продукти, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

В момента производството на краве мляко в България е паднало на критични равнища, близки до 1,1 млн. тона, съобщава fermer.bg. Едва около 50% от него обаче се декларира като изкупено и преработено в мандрите.

Тенденцията е вносът на такива суровини да расте и през 2017-та, въпреки че вложеното количество сухо мляко няма да достигне пика от 40 хил. тона през 2013 г., а ще се задържа на нива от около 25 хил. тона, прогнозират от института.

Данните показват, че цените на млякото между 2007 и 2015 г. са намалявали на месец с около 3-4%, но в същото време цените на сиренето са се покачвали с около 14% на месечна база.

Zdraven.bg припомня, че сиренето по БДС трябва да е произведено единствено от сурово мляко.

Единният национален стандарт за българско бяло саламурено – БДС 15:2010, е разработен от експертна група, сформирана от Българския институт по стандартизация по инициатива на Министерството на земеделието и храните, и публикуван на 20 август 2010 г.

Стандартът се отнася за българско бяло саламурено сирене, произведено от краве, овче, биволско, козе или смесено мляко, с добавка на селекционирана и произведена в България закваска от подбрани щамове млечнокисели микроорганизми, изолирани в България, чрез подсирване с мая за сирене, получило необходимата обработка, претърпяло процес на зреене и предназначено за консумация. Според вида на използваната суровина, българското бяло саламурено сирене се произвежда от краве мляко, овче мляко, биволско мляко, козе мляко, смесено мляко – овче и краве или овче и козе.

Суровините – сурово краве, овче, биволско, козе мляко или смесено мляко (овче и краве или овче и козе в съотношение 1:1), са съгласно изискванията на европейските и националните нормативни актове. Щамовете млечнокисели микроорганизми са изолирани в България и не са подлагани на генетична модификация.

Ако върху опаковката на сиренето пише БДС 15:2010, това означава, че за приготвянето му са използвани сурово мляко, закваска, в него има калциев хлорид, мая за сирене, морска кристална сол, готварска и каменна готварска сол, лимонена или млечна киселина, вода и нищо друго. То е узрявало 45 дни за кравето и 60 дни – за сирене от овче, козе, биволско или смесено мляко.

В стандарта изрично е записано, че трябва да се използва сурово мляко. В случай, че няма да се преработва същия ден, се допуска за загряване 15 секунди от 63 до 65 градуса за краве, козе и биволско мляко и 60-62 градуса за овче и смес мляко. Охлажда се при 4-6 градуса и се съхранява в термоизолиран резервоар за не повече от 18 часа. В сиренето не трябва да присъстват консерванти, стабилизатори и емулгатори.

Ако за производството за сиренето е използвано сухо мляко, което е изкуствен продукт, получен по химичен път, означава, че не е истинско сирене и ако го консумирате, само на око прилича на сирене, защото е имитиращ продукт и всъщност не носи здравните ползи, които на истинското сирене са многобройни.

През май 2016 г. асоциация Активни потребители обявиха поредното си изследване на качеството на кравето сирене в България. Според данните им марките краве сирене с най-добро качество са: “Верея” (ОМК-Пловдив); Billa (“Билла България”); “Пършевица” (“Зоров-91”, Враца); Frezco (“ЛодисИнвест”, клон Пазарджик); Lacrima (“ЛодисИнвест”, клон Пазарджик); LB Bulgaricum (“Ел Би Булгарикум”, Видин); Насипно “Маджаров” (“Димитър Маджаров-2”) и Насипно “Карловско” (“Ем Джей Дериз”).

Най-големите нарушители пък са: Насипно “Дъга” (“Ипекс Груп”); Насипно “Здравец” (“Сибила 2000”); Насипно “Старопланинско” (“Сирма Приста”); Насипно “Тракия” (“Лъки 2003”); Насипно СВА (“СВА-КОМЕ”) и Насипно “Женски пазар” (неидентифициран производител).

Снимка: Алекс Ловел-Трой