Какво е западнонилска треска?


Culex

Какво трябва да знаем за западнонилската треска?

Западнонилската треска започна да се проявява и в България. 84-годишен мъж от ямболско село е починал със съмнения за зараза от западнонилска треска. По последни данни от началото на 2018 г. в страната има няколко случая на заразени със западнонилската треска.

В началото на лятото предупредихме, че трябва да се вземат мерки срещу комари заради западнонилската треска. Само от миналата седмица потвърдените случаи са четири, каза пред камерата на Нова телевизия директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

На 200 души, ухапани от комари, които носят западнонилска треска, заболява само един. Пикът на заболяването е през есента, обясни професорът и допълни, че се очакват още случаи.

Според него е необходимо да се вземат редица предпазни мерки, като ползване на препарати против насекоми, поставяне на комарници по прозорците и да не се посещават места, където има много комари.

Проявата на заболяването е със засягане на централната нервна система. Човек губи съзнание или се дезориентира. Не може да каже името си и не знае къде се намира. Тогава трябва да бъде изпратен в болница, в неврологична клиника, където лечението на инфекцията е само симптоматично. Лечение срещу самия вирус няма. Обикновено от 10 заболели с възпаление на мозъка, 8 или 9 оздравяват след няколко месеца, каза още директорът.

Кантарджиев допълни още, че е много важно напролет, преди разлистването на дърветата, да се вземат мерки за унищожаване на комарите във водоемите.

Западнонилска треска (на латински: Encephalitis Nili occidentalis, на английски: West Nile fever) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae, пише Wikipedia. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комарите и клинично се демонстрират с енцефалит.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор, като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак.

Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването протича с признаци инфлуенца – треска, слузести изтечения от носа, възпаления на лигавиците. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит). Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно – 80% преболедуват без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10% от боледуващите с проявени клинични признаци. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. При тях стадият на виремия е по-дълъг и позволява заразяване на нови вектори.

Резервоар на вируса са птиците. Комарите могат да бъдат заразени при ухапване на заразена птица, посредством поглъщане на вируси, циркулиращи в нейната кръв. Така те се превръщат в носители (вектори) и разпространители на вируса от заразени птици към здрави птици и други видове гръбначни животни. При поглъщане на вируси, чрез кръвта те се придвижват към слюнчените жлези на комара. Това се извършва в рамките на 5 – 14 дена и така комарът е способен да зарази нови животни, от които пие кръв.

Някои видове птици са по-податливи на вируса, отколкото други. Такива, например, са представителите на семейство вранови. Доста по-рядко вирусът на западнонилската треска е изолиран при различни видове гризачи, зайцевидни, камили, говеда, коне, кучета, галаго, хора.

Пикови месеци за летежа на комарите в Централна Европа са от май до септември. В южния климат, характеризиращ се с високи температури, западнонилската треска може да се появи през цялата година.

При хората клиничните признаци не са показателни. Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми.

На всеки пет души заразени със западнонилската треска, един е с леко заболяване, обикновено с продължителност от три до шест дни. В повечето случаи има само лека инфекция с грипоподоби прояви.

При по-тежки инфекции има главоболие, висока температура, скованост на врата, ступор, дезориентация, кома, тремори, гърчове мускулна слабост и парализи. При някои хора, особено възрастните причинителят на Западен Нил предизвиква асептичен менингит и енцефалит, които често са фатални. Смята се, че 1 на 150 лица, заразени с вируса на Западен Нил развиват по-тежка форма на болестта. Симптомите на тежко заболяване може да продължат няколко седмици, въпреки че неврологични последици могат да останат цял живот.

Менингит или енцефалит се развива при около един на 50 души, заразени с болестта – по-често при тези над 50-годишна възраст.

Леката форма на заболяване включва повишаване на температурата, главоболие и болки в тялото, често с кожен обрив и подути лимфни възли, възпалено гърло, болки в кръста, умора, конюнктивит, липса на апетит, гадене, коремни болки, диария и респираторни симптоми[74]. При около 15% от случаите се проявява остър асептичен менингит или енцефалит проявяващи се клинично със скованост, повръщане, обърканост, нарушено съзнание, сънливост, тремор на крайниците, абнормни рефлекси, конвулсии, парези и кома. Черният дроб е възпален (хепатит) и заедно с далака се увеличават по размер (хепатоспленомегалия). Развива се и възпаление на панкреаса (панкреатит) и мускула на сърцето (миокардит).

При по-тежките случаи е възможно пълно възстановяване по-бързо при децата и по-бавно при възрастните, често пъти придружени от продължителна слабост. Повечето смъртни случаи са били регистрирани при пациенти на възраст над 50 години.

Снимка на комар от рода Culex: Донард Хоберн