Митове за ебола

Ето какво трябва да знаем за вируса на ебола, за да определим реалистично размера на заплахата от тази болест.

Вирусната хеморагична треска ебола, инфекция с вируса ебола или просто ебола е болест при хората и други бозайници, която се причинява от вируса ебола, информира wikipedia.org. Симптомите обикновено започват между два и двайсет дни след заразяване с вируса и се проявяват с повишена температура, възпалено гърло, мускулна болка и главоболие, обичайно последвани от повръщане, диария и обрив, съпроводени с понижена функция на черния дроб и бъбреците. На този етап болният може да започне да получава кървене, както вътрешно, така и външно.

Ако случаят приключи с фатален край, смъртта обикновено настъпва 6 до 16 дни след началото на симптомите и се дължи на критичен спад на кръвното налягане, поради загуба на течност.

Заразяването с вируса може да стане чрез контакт с кръв или други телесни течности от заразен човек или животно. До момента все още няма документирано разпространение по въздушен път в естествена среда.

Според Световната здравна организация броят на смъртните случаи от вируса ебола в света към края на октомври 2014 г. може вече да надвишава 5000 души от 13 703 заразени, съобщава агенция БГНЕС и твърди, че смъртността от вируса е около 70% [ако не се лекувате от нея – заб. Zdraven.bg].

Разпространението на вируса на ебола е сериозна заплаха, но естеството на епидемията често остава неразбрано и се предлагат неподходящи мерки, твърди Джеймс Бол във в-к Гардиан, цитиран от bivol.bg и изрежда няколко мита за това заболяване.

Ебола е силно заразна

В сравнение с повечето познати заболявания, ебола не е особено заразна. Основният риск от заразяване с ебола идва от телесните течности на хора, които са видимо заразени – най-вече кръв, слюнка, повръщане и (евентуално) пот. Те могат да предадат заболяването при контакт с лигавиците (на носа, устата, и други подобни области).

При настоящото разпространение на ебола всеки пациент заразява средно двама здрави души (тази цифра, позната като стойността R0, може да бъдат намалена с подходящи предпазни мерки). Избухването на ТОРС (Тежък Остър Респираторен Синдром) през 2002-2003 г. имаше R0 със стойност пет, заушката – 10, а морбилито – огромното 18. Ебола може да бъде много по-заразна отколкото е.

Можете да се заразите от ебола от някой, който изглежда напълно здрав

Почти със сигурност не можете. Ебола има инкубационен период с продължителност до 21 дни между заразяването и появата на симптоми (макар че обикновено е по-кратък). Основно това подхранва страховете, че някой може да пристигне от Западна Африка и след това да разпространи болестта.

Въпреки това, като цяло, хора, които не показват симптоми на ебола все още не са заразни, и във всички случаи ежедневните социални контакти (просто да се намираш наблизо или дори ръкостискането) обикновено не водят до разпространение на вируса.

Изключението всъщност са тези, които са имали ебола и са се възстановили – проучванията показват, че вирусът може да се задържи в спермата за срок до три месеца след възстановяване, така че може би е добре да помислите преди да правите секс. Или поне да използвате презерватив.

Ако се заразите с ебола, почти сигурно ще умрете

Най-широко цитираната цифра за ебола е, че смъртността й е „до 90 процента“. До тази година историята на ебола е поредица от краткотрайни и много изолирани огнища на различни щамове на болестта и е единствено вярно, че при едно от тези огнища е имало 90 процента смъртност.

За щастие сегашната епидемия има по-ниска смъртност. Към 20 октомври 2014 г. е потвърдено, че около 8000 души са били диагностицирани с вируса ебола и за съжаление 3865 от тях са починали. Това е 48% смъртност (макар, че може да се увеличи, тъй като някои от тези, които са все още са болни могат да умрат) и тази смъртност е трагично висока, но не е толкова зле колкото би могла да бъде.

Предвид лошите условия и и претовареността в много от болниците в засегнатите области, твърде е вероятно този процент да е още по-нисък при пациенти с достъп до най-високо ниво на медицинска помощ.

Трябва да поставим под карантина всеки със симптоми приличащи на ебола

Тогава много хора ще трябва да бъдат поставени под карантина. Ако искате точен списък на симптомите при ранен стадий на ебола, просто си представете кога за последен път вие (или някой ваш познат) сте били болни от грип – на пръв поглед те са почти неразличими.

Този набор от симптоми, еднакви за множество познати заболявания, предизвика лавина от инциденти по летищата заради „възможни случаи на ебола“, които водят до прекалено много новини и хаос. И това вероятно ще продължи да се случва, въпреки че би трябвало да има много повече фалшиви тревоги отколкото истински случаи.

Трябва да проверяваме за ебола всички които пристигат на нашите летища

Летищата се ползват от много хора, по-голямата част от които не са пътували дори в близост до Западна Африка. Масовото използване на мерки като температурни датчици и други такива в западните летища ще предизвика огромен брой фалшиви тревоги.

Представители на общественото здравеопазване многократно са заявявали, че най-ефективната мярка е създаването на сигурна система за цялостна проверка на място на хора, които напускат страните с огнища на ебола, въпреки че някои страни (главно САЩ) въведоха проверки в летища с особено висок брой на пристигащи от Западна Африка.

Ебола завари Западния свят неподготвен

Ние сме толкова подготвени, колкото можем да бъдем. Възможна епидемия от ТОРС и пандемичен грип така ужасно плашат болниците и служителите от общественото здравеопазване, че в повечето страни от тях се изисква да имат планове за реакция както за местни, дребномащабни огнища, така и за важни събития и извънредни ситуации.

Богатите страни имат много по-големи възможност за проследяване и изолиране тези, които са били в контакт с някой диагностициран с ебола, а и за лечение на тези, които са били засегнати в болниците.

Това не значи, че рискът е нулев, но най-общо казано служителите в общественото здравеопазване са уверени в способността си да ограничат пряката вреда, която ебола може да причини в страни като САЩ или Великобритания.

Ебола постави Африка на колене

Важно е да се подчертае, че трите страни, които в момента са най-засегнати от вируса ебола – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне – са изправени пред извънредна ситуация в общественото здравеопазване, социално недоволство и икономически проблеми, причинени от продължителността на епидемията. Справянето с нея е хуманитарен приоритет и е необходима по-голяма помощ.

Но би било прекалено опростенческо до кажем, че ебола е бедствие за „Африка“, континент с повече от 50 страни и площ два пъти размера на Европа. Страните, които в момента се борят с ебола съставляват по-малко от 1 процент от икономиката на континента – за голяма част от Африка, както и за останалата част от света, животът и бизнесът си продължават както обикновено.

Трябва също да се отбележи, че ебола далеч не е инфекциозен убиец номер едно в Африка – дори през тази година маларията, туберкулозата и ХИВ са отнели стотици хиляди животи, в много, много пъти повече от ебола, но не са отразявани с такъв ужас като нея.

Ебола е най-голямото възможно бедствие за общественото здраве

Ебола е истински проблем за правителствата по света и реакцията им е забавена. Но епидемиолозите (и други) мислят, че има много по-притеснителни неща.

Начело в класацията е възможно повторение на смъртоносна пандемия от грип. Въпреки че на няколко пъти бяхме близко, все още не сме били свидетели на повторение на испанския грип от 1918 г., който опустоши народи, които едвам се бяха възстановили от войната, убивайки най-младите и здравите.

Има предприети мащабни мерки за такава ситуация, но официалните представители са единодушни, че има още много да се желае. Ако трябва да се опасяваме от пандемия, грипът е много по-добър кандидат от ебола.

Ебола е сериозен проблем и всеки способен на някакво състрадание би трябвало да се притеснява. Но ако живеете на Запад, тогава е удивително малко вероятно тя да ви се отрази лично, или пък на някого когото познавате.

Може би, все пак точно този страх ни кара да обърнем поне някакво внимание на вируса.

Снимка: NIAID