НЗОК отрича за реекспорт на вносните лекарства


лекарства

НЗОК отрича изнесените данни, че 60% от лекарствата, внесени в България от страни от Европейския съюз, се изкарват обратно и болните остават без лекарства.

На пресконференция в БТА на 3 януари 2018 г. Ваня Добрева – председател на Асоциация Хипофиза, д-р Стойчо Кацаров – председател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), Живка Бояджиева – председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване и адв. Христина Николова от ЦЗПЗ коментираха продължаващата липса на жизненоважни медикаменти в аптеките месец след акцията на ГДБОП и арестуването на лица, занимаващи се с незаконен износ на лекарства.

Една от причините е, че дейността „паралелен износ” може да се извършва и по законов ред, а законният паралелен пазар има своя дял в проблема с липсващите медикаменти.

Интересът на пациентите не е защитен оптимално заради пропуски в координацията между различните контролиращи институции, а тези изводи са основани на официална информация, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация от Изпълнителната агенция по лекарствата, Комисията за защита на конкуренцията, Агенция Митници, НАП и НСИ, твърдят експертите.

Близо 60% от лекарствата, внесени от страни от Европейския съюз, се изнасят обратно. Освен това през последните две години 2/3 от фирмите не са декларирали намерения за износ в Изпълнителната агенция по лекарствата. Ваня Добрева съобщи какво още показват справките от институциите.

От Здравна каса поискахме информация за 15 лекарства, които според информацията, която получихме, са най-често изнасяни. Това, което те подадоха е, че има случаи, в които броят опаковки по активни протоколи са повече от броя платени опаковки, както и обратното – платени са опаковки от Здравна каса, за които насреща не стоят протоколи, заяви тя.

Според изчисления на пациентските организации 1,5 милиарда е размерът на паралелния износ на лекарства.

Д-р Кацаров посочи, че проблемът не е в износа на лекарства, а в това, че хора остават нелекувани.

Пълна какафония с тези лекарства – разлики от десет пъти между изписани протоколи и платени лекарства, което според нас практически няма как да стане. Виждахме разлики от платени опаковки инсулин – единия месец 300 опаковки, другия месец 30 опаковки – как да го обясним това нещо. Тези 130 пациента не са си били инсулина ли? Те нямаше да са живи, ако не са го направили това нещоо, коментира председателят на ЦЗПЗ.

Във връзка с пресконференцията на тема Кой изнася лекарствата на българския пациент?, от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отвърлиха изнесените данни като неверни и погрешно тълкувани.

В специално изявление НЗОК претендира, че се изказали напълно неверни твърдения, че „…касата не знае за какво плаща“ и, че „…броят опаковки по активни протоколи са повече от броя платени опаковки, както и обратното – платени опаковки от здравната каса, срещу които не стоят протоколи“.

От НЗОК информират следното:
Във връзка с поискана информация по Закона за достъп до обществена информация от председателя на Асоциация „Хипофиза“, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е предоставила детайлна информация по месеци на два екселски файла. Представената на медиите, присъстващи на пресконференцията, от пациентската организация таблица, представлява некоректно обобщена справка от двата екселски файла, отразяваща сумарен сбор от несравними данни, а именно – данните от протоколите отразяват точните индивидуални дози на всеки пациент и са съответно в конкретната лекарствена форма за този продукт – таблетки или флакони, а заплащането се отчита на база окончателната опаковка.

Снимка: К. Волфман