Обонянието изчезва, когато човек е зает или разсеян




нос

Британски учени откриха, че обонянието изчезва, когато човек е зает или разсеян.

Това е първият случай, при който състоянието, наречено “непреднамерена обонятелна слепота”, е доказано чрез експеримент.

Открихме, че хората по-рядко забелязват миризмата, ако са сериозно заети с някаква работа, каза Софи Форстър от университета на Съсекс, ръководител на изследването, цитирана британското издание Daily Mail.

На много от нас се е случвало да работим в някаква стая и човек, който влиза отвън, да каже, че вътре мирише на нещо, например на нечий обяд. Хората в стаята обаче не могат да усетят миризмата, разказва тя, цитирана от агенция БТА.

По думите на д-р Форстър само 20 минути са необходими на мозъка, за да не може повече да усеща миризмата. Феноменът е известен като обонятелно свикване.

Нашето изследване може да има редица приложения. Например, то показва, че ако сте заети с някаква работа, може да сте по-малко изкушени от миризми на храна. Или пък, ако не искате ваш приятел да разбере, че му печете торта за рождения ден в съседната стая, може да го разсеете с редене на пъзел за 20 минути, обясни д-р Софи Форстър.

Учените възложили на участниците в проучването задача, изискваща концентрация, после ги помолили да потърсят в стаята предмет със силна миризма на кафе. След като напуснали помещението, участниците били помолени да го опишат и да отговорят на въпроси, с които да бъде определено дали са усетили миризмата. Резултатите показали, че 42,5 процента от участниците, чието внимание било погълнато от работата, не усетили миризмата. След като се върнали в стаята, те били изненадани от силния аромат на кафе, който по-рано не били усетили.

Изследването показва още, че 65% от участниците не са могли да усетят миризмата на кафе в стаята, в която се намират, защото са свикнали с нея по време на работата. Проучването проправя път за изучаване на това как хората реагират на миризмите, сигнализиращи опасност, като например дим и газ.

Резултатите от изследването, проведено съвместно с проф. Чарлз Спенс от Оксфордския университет, е публикувано в специализираното издание Psychological Science и в сайта на университета в Съсекс.

Снимка на нос: Пар Бома