Помията в българското мляко

Публикувано на 06. Jun, 2015 от в Любопитно, Храни

кисело мляко

В почти всички продавани в България мляко и млечни продукти има съставки, които вредят на здравето, вместо да носят ползи от тях. Какви?

Мръсните тайни на продаваните в България мляко и млечни продукти разкрива vsekiden.com.

Отдавна се говори за боклуците, които се слагат в киселото мляко, сиренето и кашкавала, но потребителите дори не подозират, че гадостите са много повече, отколкото могат да предположат.

От години българите не купуват никакви млечни продукти, а отровни смесици от всевъзможни пълнежи. Това не само е заблуда за хората с цел по-високи печалби, но и опасна игра със здравето на потребителите. Защото въпросните пълнежи са отпадъчни материали, някои от тях дори нямат нищо общо с храната, алармират експерти пред изданието.

Не всичко, което е изложено в магазина и е бяло на цвят, е млечен продукт, нито пък жълтата буца е непременно кашкавал. Поискахме млечните продукти да се включат в рисковите стоки по отношение на контрола на доставките, каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на Национална среща на млекопреработвателите на 16 май 2015 г., цитирана от агенция Фокус.

Млечната индустрия крие своите мръсни тайни далече от обществените очи. Причината, разбира се, е жаждата за голяма печалба от нещо, което не струва почти нищо. Затова и се навъдиха толкова млекопроизводители и толкова фирми за кисело мляко, кашкавал и сирене.

Една от мръсните тайни касае „киселото мляко за пиене”. Възможно е да се окаже, че вместо него всъщност сте си купили просто… пача с нишесте. Затова, преди да купите т. нар. кисело плодово мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии, предупреждават експерти. Със сигурност ще ви провокират и с доста по-ниската си цена. Задължително се слага и плодов подсладител, за да скрие от вас истинския вкус на съдържанието в бутилката.

Освен това пълна заблуда на потребителите е, че сиренето се прави само от мляко. Напротив – то става и от телешко шкембе и тебешир. Много фирми боравят с тези средства, за да раздуят продукта до бучка сирене. За целта те разтварят с вода сухо мляко, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя щедро вредната палмова мазнина. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. Тази процедура обаче е изключително опасна. При нея се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и след по-продължителна употреба може да ви докара инфаркт.

Българското сурово мляко не е толкова чисто, колкото е било преди години. Причината е, че 15% от произвежданите у нас над 1 милион тона мляко годишно идват от немодернизирани обори с по 2-3 крави. Те работят за бърза печалба, с минимална хигиена на производство. Броят на бактериите и микроорганизмите в това мляко стига до 1 млн. броя, което е 10 пъти над нормата на ЕС, която е закована на 100 000 броя.

Затова и българските стоки, произведени от това мляко, не се допускат за продажба на пазара в ЕС. Това обаче не пречи да ги продават в нашите магазини. Дефектът даже се превръща в ефект – рекламира се като „висококачествен продукт от малка семейна ферма”.

Също толкова опасно е и неузрялото сирене. То се познава лесно по дупките в него. Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Дупките са индикатор за бактериално замърсяване, например ешерихия коли. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.

Соленото сирене пък замазва гафове. По-добре не го яжте, съветват защитниците на потребителите, които са правили редица изследвания на сиренето. Когато сиренето е солено, най-вероятно производителят е добавил повече сол, за да избегне дългия процес на зреене и да продаде по-бързо продукта.

Жълтата буца, която виждате на витрините пък, не винаги е кашкавал. Евтино сирене гауда и едам се преопакова у нас и се предлага като български кашкавал. Причината да се маскира е, че потребителите предпочитат родните продукти, а гаудата, въпреки че е в изобилие, не се търси толкова много. В същото време вносното сирене се прави с растително масло, а не от мляко.

Лесно може да разпознаем дали в кашкавала има палмово масло. Това става чрез рязане с нож, престоял в хладилника. Растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните – не.

Сиренето е безплатно само в капана за мишки. Тези думи принадлежат на Маргарет Тачър, но са изключително актуални в българската съвременна индустрия. Няма как да купите евтино сирене и да искате вътре да има мляко, категорични са животновъдите.

Евтиният традиционен продукт се прави основно от унгарско мляко. Цената на вносната суровина кара все повече родни производителите да прибягват до нея. Освен от Унгария евтино мляко се вкарва и от Германия. Затова, ако искате да ядете качествено сирене, отделете повече пари. Килото на подобен продукт няма как да бъде под 8 лева, казват фермерите.

За да разведрим настроението с поне нещо приятно Zdraven.bg поздравява всички читатели със специална селекция с песни за мляко:

Снимка: notahipster


Етикети: , , , , , , , , ,

Този сайт използва „бисквитки“ от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за ползването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.