Увеличените стойности на холестерола в кръвта са сигнал за риск от сърдечни болести или атеросклероза.
Медиците съветват липидният профил да се следи редовно, а заради важността на този показател изследването му е включено в рамките на профилактичните прегледи и се заплаща от НЗОК, пише health.bg.
Причините за увеличения холестерол и сложните взаимодействия с други рискови фактори за тежките сърдечно-съдовите инциденти са обект на безброй проучвания заради високата социална значимост на тези заболявания.
Повече от половината от възрастните хора имат по-високи стойности на холестерола от нормалните. Често покачването на нивото на холестерола започва в детските години. Някои деца са фамилно обременени и за тях има по-голям риск.
Усилията за намаляването на холестерола са многопосочни, а преценката е индивидуална за всеки пациент. Има обаче и общовалидни правила.
Хранителните източници на холестерол са яйцата, млечните продукти, месото (вкл. пилешкото). С високо съдържание на холестерол са жълтъците и карантията (черен дроб, бъбреци, момици и мозък).
В рибата има по-малко холестерол, отколкото в месото, но водните животни с черупки като миди, раци, стриди и др. изобилстват от холестерол.
Растителните храни не съдържат холестерол.
Мазнините не трябва непременно да се свързват с холестерола. Например, черният дроб и други вътрешности са бедни на мазнини, но са богати на холестерол.
За понижаване на холестерола е необходимо:
– Приеманите мазнини да се ограничат до 25-35% от общите калории за деня. По-малко от 7% от дневния прием на калории трябва да постъпва от наситени мазнини, не повече от 10% – от полиненаситени мазнини, и не повече от 20% от мононенаситени мазнини;
– В храната да се включат повече фибри;
– Да се нормализира теглото;
– Да се увеличи физическата активност.
Препоръките за диетата на децата са сходни. Акцентът при тях е върху баланса между необходимите за пълноценното им развитие калории и поддържането на нормално тегло.
Снимка: sxc.hu