Съвременните българи са генетично свързани с прабългарите


българи

Генотипът на съвременните българи включва основно гени на прадългарите, частично на траките и почти няма нищо общо със славяните и тюрките.

8-годишно генетично изследване на траките, прабългарите и съвременните българи сочи, че сме отдалечени от траките като генотип, а очаквано сме най-близо до прабългарите.

Изследването сочи още, че генетично сме близки с унгарците, италианците от средна Италия, хърватите и гърците от Северна Гърция. То показва също, че нямаме общо с тюрките и алтайците, обясни Десислава Нешева, генетик в Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София и един от основните автори на проучването.

Тя уточни, че от съвременните българи като материал е изследвана кръв, а от прабългарите и траките – костен материал, предимно зъби.

Това научно изследване на генетичния код на българите е на път да заличи дълбоко вкореняваната у нас вяра за тюркско-алтайския ни произход. Неотдавна български и италиански учени се заеха да установят какво се крие в гените на съвременните българи и стигнаха до смайващи резултати.

За да съставят генетичната карта, според която сме наследници на траките и прабългарите, учените се връщат пет хилядолетия назад. Най-напред те вземат кости и зъби, намерени в тракийските некрополи. От VIII-X в. пък датира генетичният материал от прабългарите. И след като сравняват пробите от миналото с тези на 900 съвременни българи, полученият резултат лаконично гласи: европейска популация, най-близка до унгарци, хървати и италианци.

В мащабното проследяване на произхода на българите участват Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, Институтът по микробиология, Институтът по антропология, Националният археологически институт с музей при БАН и Флорентинският университет, чиято лаборатория изследва генетичния материал.

Ако погледнем генетичната карта, ще видим, че траките са по-отдалечени от съвременните българи и от прабългарите, докато прабългарите и съвременните българи са много по-близо разположени, казва Десислава Нешева пред БНР.

Това се обяснява с голямата времева разлика при изследваните проби – траките са обитавали хилядолетието пр. Хр. и в новата ера данните за тях стават все по-оскъдни. Но все пак се вижда, че те са близки до съвременните българи и до прабългарите, а интересното е, че от гърците са по-отдалечени.

Установихме, че нямаме генетична връзка с тюркските и с алтайските популации, уточнява ученият. Нямаме генетична връзка и със съвременните турци, макар да се е смятало, че заради турското робство е имало смесване на генетичния материал. Дори прабългарите нямат генетична връзка с турците, както и с тюркско-алтайските популации. Още преди години споменахме, че изследванията ни сочат, че нямаме тюркски произход, не сме близкородствени до турци и алтайци.

И тъй като вече е доказано, че носим у себе си нещо и от траките, добре е да знаем кои са били те – древна цивилизация, оставила богато културно-историческо наследство на Балканите. А виждаме, че и генетичното им наследство оказва влияние във формирането на съвременните българи, добавя Десислава Нешева.

Много малък процент е славянският принос във формирането на съвременните българи. Преобладаващ е прабългарският, казва Десислава Нешева за в-к Монитор. За съжаление, не успяхме да изследваме древни славяни, защото нямахме достъп до техен генетичен материал заради обичая да изгарят труповете на починалите. Сравнявайки обаче съвременните славяни в световен мащаб, се вижда, че не сме близки с тях, подчертава тя пред БНР.

Интересното е, че унгарците се намират в интересна позиция между съвременните българи и траките. Тоест те са в някаква близост до траките, но и до съвременните българи и прабългари. Ние дори изготвихме генетична карта, сравнявайки информацията от траки, прабългари и съвременни българи. На нея се вижда генетичната позиция на тези популации. От нея наистина излиза, че до съвременните българи са близки унгарците, прабългарите и италианците. Докато до траките – словаците, чехите, австрийците. Това също показва евразийския характер на траките.

Това изследване започна през 2010 година като тема на дисертацията ми за прабългарите и траките, разказва още Десислава Нешева. Това изследване е важно, изключително значимо за българския народ. С него ние доказваме неща, които са предполагани от историци, антрополози. Други неща пък отхвърляме, защото историята ни непрекъснато се пренаписва. Тук вече генетиката се намесва и потвърждава някои неща и отхвърля други. За първи път изследваме тракийски материал на 5000 години.

До момента това не е правено дори на Балканите. Ние го направихме за първи път още през 2010 година. През 2015-2016 година пък надградихме резултатите. Разчетохме целия митохондриален геном на траките, използвахме най-новия биоформатичен софтуер за анализ, въведен от тази година за антични проби. Затова бих казала, че българите трябва да се гордеят с това обхватно изследване, което е от български колектив. Включени са и колеги от различни области на науката и различни страни, за да се изгради пълна картина, но все пак работата е върху наши проби, заключава тя.

Снимка: Zdraven.bg