Физическите упражнения засилват прочистването от токсини в мускулите


Станимир Михов спорт

Учени доказаха, че редовен спорт и физически упражнения засилват процеса на прочистване на мускулите от токсични протеини.

Изследване на учени от Университета на Сао Пауло, Бразилия, съвместно с колеги от САЩ и Норвегия, показва, показва, че обездвижването на мускулите води до натрупване на недостатъчно обработени протеини в мускулните клетки и в последствие води до мускулна слабост или дори атрофирането им.

Чрез лабораторен експеримент с плъхове учените установиха, че именно физическите упражнения допринасят за извеждането на токсични протеини от мускулните тъкани.

Нарушената функция на мускулите при човека е характерна за недостатъчно движещите се възрастни хора и за засегнатите от увреждане на седалищния нерв, състояние, което честно се свързва с пациентите на легло и служителите, които прекарват дълго време седящи.

Експериментът с плъхове с предизвикана невропатия показал, че се нарушава клетъчният процес автофагия, който е свързан с прочистване на увредени клетъчни компоненти и на токсични съединения.

Анализът на група плъхове, подложени на режим на аеробни тренировки преди увреждането на седалищните нерви, позволи на учените да докажат, че физическите упражнения поддържат основно автофагията и улесняват дейността й, сравнено в случая с дисфункцията или липсата на стимулиране на мускулите.

Ежедневните упражнения засилва чувствителността на процеса автофагия като улесняват премахването на протеини и органели, които не функционират в мускулите. Премахването на тези нефункциониращи компоненти е много важно, тъй като когато те се натрупват, стават токсични и допринасят за увреждането на мускулните клетки и смъртта им, каза проф. Хулио Цезар Батиста Ферейра от Института по биомедицинска наука към Университета на Сан Паоло и главен ръководител на изследването.

Проф. Ферейра дава аналогия, с която по-лесно можете да си обясните процеса автофатия в мускулите: Представете си, че мускулите функционират по същия начин като хладилника, който се нуждае от електричество, за да работи. Ако този електрически сигнал се спре, защото сте издърпали щепсела на хладилника, т.е. респ. блокирате невроните, които задействат мускулите, скоро ще откриете, че храната в хладилника и протеините в мускулите ще започнат да се развалят, но с различни скорости в зависимост от техния състав. Развалената храна в неработещия хладилник съответства на протеините в мускулите, които вместо да изпълняват правилната си функция, образуват токсични агрегати, които започват да убиват клетките. Автофафията може да изолира тези протеини и да ги унищожи в лизозомите, вътреклетъчните органели, които разграждат и рециклират отпадъците в организма.

В рамките на втори експеримент учените блокирали на мишки свързания с автофагия ген ATG7 в тъканите на скелетната мускулатура. Генът кодира протеини, от които е съставен вътреклетъчен мехур, известен като автофагозома. Въпросният мехур допринася за унищожаването на увредени органели.

Лабораторните мишки, у които действието на гена е потиснато, били засегнати от прогресиращо нарушаване на мускулните функции.

При трети експеримент, мускулите от плъхове със увреден седалищен нерв и контролни плъхове (без увреждане) се лекуват с лекарство, наречено хлорохин, което подпомага автофагията чрез повишаване на лизозомното рН (алкалност) и по този начин предотвратява разграждането на дефектните протеини.

Тестът показал по-малко мускулна сила при контролните животни, лекувани с лекарството, отколкото в нелекуваната група. Хлороквинът нямал ефект върху мускулите на плъховете със увреждане на седалищния нерв, което доказва, че стимулирането на автофагията е от решаващо значение за мускулната дисфункция при липса на стимул, каза проф. Ферейра.

Изследователите подчертават, че проучванията им не целят да намерят лечение за ишиас, един от най-често срещаните видове болка. Идеята е да се използва техният експериментален модел за бъдещи изследвания, които да разберат клетъчните процеси, свързани с мускулната дисфункция. Това ще улесни развитието на нови лекарства и нелекарствени интервенции, способни да сведат до минимум все по-сериозния проблем в съвременното общество – мускулна слабост и атрофия поради липса на движение, особено сред възрастните хора.

Ако успеем да идентифицираме молекула, която избирателно да поддържа процеса автофагия по подобен начин на това, което се случва по време на физическите упражнения, може да сме в състояние да развием лекарство за хора с мускулна дисфункция поради липса на движение, като пациенти с обездвижени крайници, пациенти, които дълго време са на легло и дори пациенти с дегенеративни мускулни заболявания, казва проф. Ферейра.

Резултатите от проучването са публикувани в специализираното издание на NatureScientific Reports на 7 август 2018 г.

Стимка на спортни упражнения: StanimirMihov.com