ЧПВ се свързва на рак на гърлото, ануса и устата




ЧПВ се свързва с една трета от случаите на рак на гърлото, както и с рак на ануса и рак на устата, обявиха учените.

Една трета от диагностицираните с рак на гърлото са заразени с човешки папилома вирус (ЧПВ), сочат резултатите от британско изследване, цитирани от агенциите BBC и БТА. Този вирус е главната причина за цервикалния рак.

Съществуват над 100 типа човешки папилома вирус. Много хора в даден миг от живота си се заразяват с него, но имунната система им осигурява защита.

Два щама на човешкия папилома вирус са свързани с най-голям риск от рак – HPV-16 и HPV-18. Смята се, че HPV-16 е виновен за около 60% от случаите на цервикален рак, 80% от заболяванията от рак на ануса и 60% от случаите на рак на устата.

Изследването фокусирало вниманието върху връзката между човешкия папилома вирус и рака в задната част на гърлото – орофарингиалния рак.

Учени от Оксфордския университет във Великобритания изследвали резултатите от кръвни тестове в рамките на широкомащабно изследване върху начина на живот и рака, пише vesti.bg.

В началото на изследването всички участници били здрави и дали кръвни проби. Учените можели да ги проучат за наличие на антитела, които са като маркери за Е6, един от ключовите протеини на човешкия папилома вирус. Е6 унищожава част от защитната система на клетките, която може да предотврати развитието на рак.

Наличието на антитела означава, че човешкият папилома вирус е преодолял тази защита и е предизвикал ракови изменения в клетките.

Учените сравнили резултатите от кръвни тестове с участието на 135 души, които били на път да заболеят от рак на гърлото, и 1599 здрави доброволци.

Било установено, че 35 на сто от засегнатите от рак на гърлото притежават антитела, докато това се отнасяло за по-малко от 1 процент от здравите участници.

Все пак въпросните пациенти имали по-голям шанс да преборят болестта в сравнение с онези, чието заболяване е свързано с други причини, като тютюнопушене и консумация на алкохол.

Резултатите от изследването са публикувани в изданието Clinical Oncology.

Снимка: Ed Uthman