90% от българите не знаят имат ли хепатит




Заболяването хепатит засяга основно черния дроб.

България е на 21-во място по Европейски хепатитен индекс за 2012 г., а 90% от българите не знаят дали имат хепатит, съобщиха за агенция БТА от сдружението ХепАктив, което от години се занимава с проблемите на болестта хепатит.

Освен това у нас почти 92 на сто от случаите на хепатит С са сред икономически продуктивното население на възраст 15-59 г., а около 87% от пациентите, инфектирани с вируса на хепатит С, преминават в хронични случаи, уточниха от ХепАктив по повод предстоящия на 28 юли Световен ден за борба с хепатита.

Според данни на сдружението около 1,5% от населението на страната страда от този вид инфекция, като статистика на “Бялата книга за тежестта на вируса на хепатит С в България” отчита, че пикът на това заболяване е бил през 2003 г., 2004 г. и 2006 г. с по над 300 реални случая на заболяване. Инфектираните българи през тези години съответно са били между 115 и 117 хиляди души.

Около 57% от случаите на хепатит С се откриват сред възрастовата група 45-59 години. От тях 53% са инфектираните мъже.

55% от случаите се разглеждат като леки случаи.

Прогнозни данни на “Бялата книга” предупреждават, че през 2014 г. и 2015 г. се очакват по над 230 реални случая на заболявания от хепатит С, както и около 108 хиляди българи да бъдат инфектирани от този вирус.

От сдружението ХепАктив уточниха също, че България е на 21-во място по Европейския хепатитен индекс. Класацията е сред 30 държави в Европа. В нея се включват параметри като превенция, диагностика, достъп до лечение и резултати.

България е показала добри резултати по отношение на обхвата на ваксинацията при децата – близо 90%, както и почти пълно финансиране на лечението от държавата.

През 2008 г. цената на медикаментозното лечение за пациент от хепатит С у нас е била около 12 хиляди евро (включително разходи за медикаменти и амбулаторни прегледи), а годишните разходи в България за лечение на всички пациенти с хепатит С са били над 79,5 милиона евро.

Когато се разгледат заедно разходите за лечение на напреднали форми на хепатит С и неговите усложнения, общата тежест на лечението превишава 320 милиона евро, сочат данни в “Бялата книга”.

От подобрение се нуждаят скринингът и ранната диагностика на заболяването хепатит С, което би довело до ограничаване на мащабите на разпространение и подобряване на успеваемостта на лечението при навреме открито заболяване.

Липсва системен скрининг и ваксинация при високорискови групи; рутинни чернодробни изследвания, назначавани от личния лекар; недостъпност на някои от най-новите лекарства; както и липса на специализирани сестри за хепатит, смятат от ХепАктив.

Страната ни се намира и на едно от първите места в Европа и по разпространение на хепатит А – почти 68% от всички болни европейци са в България, Румъния и Полша.

Хепатит А е известен като “болестта на мръсните ръце” и разпространението му е свързано основно с недостатъчна хигиена, замърсена храна и вода.

Според данни на сдружението – в Европа има 25 милиона човека, инфектирани с хепатит В или С, като голяма част от тях не знаят за заболяването си, което често протича безсимптомно.

На всеки час в света умират по 500 човека, което е 20 пъти повече от смъртността при ХИВ и СПИН.

По повод предстоящия Световен ден за борба с хепатита СЗО призовава правителствата да действат срещу петте хепатитни вируси, които могат да причинят тежки инфекции на черния дроб и водят до над 1,4 милиона смъртни случая всяка година.

Някои от тези хепатитни вируси, най-вече видовете B и C, може да доведат и до хронични и инвалидизиращи заболявания като рак на черния дроб и цироза, а в допълнение и към загубата на доходи и високите медицински разходи за стотици милиони хора по света.

Вирусният хепатит е посочен като “тихата епидемия”, защото повечето хора не осъзнават, че са заразени, в същото време в продължение на десетилетия, болестта бавно прогресира до чернодробна болест.

Много страни едва сега осъзнават значимостта на заболяванията и намиране на начините за решаването му, смятат експерти от СЗО.

Данни на СЗО показват, че 37% от страните имат национални стратегии за вирусен хепатит, но отчитат, че е необходима още работа за лечение на хепатита.

Повечето страни (82%) са приели програми за надзор на хепатит, само половината от тях включват мониторинг на хроничен хепатит B и C, които са отговорни за най-тежките заболявания и смъртни случаи.

Тази година, в навечерието на Световния ден за борба с хепатита, СЗО пуска и първото си глобално проучване за хепатит, което обхваща 126 страни.

Докладът съдържа данни за превенция и контрол на вирусния хепатит, идентифицира успехите в тази област, както и разминаванията на държавно равнище при изпълнението на четири приоритетни области.

Приоритетните области са: повишаване на осведомеността, основани на доказателства данни за действия, предотвратяване на заразата, както и скрининг, грижи и лечение.

Сложността на болестта хепатит е в съществуването на различни видове вируси.

Хепатит А и Е са хранителни и водни инфекции, които причиняват милиони случаи на остро заболяване всяка година, понякога с няколко месеца, необходими за да може човек да се възстанови напълно, уточнява д-р Силви Бриан, директор в СЗО за епидемичните болести.

Хепатит B, C и D се разпространява чрез заразени телесни течности, включително кръв, чрез сексуален контакт, от майка на дете по време на предаване, раждане, или чрез замърсено медицинско оборудване.

Хепатит В и С имат по-голяма тежест върху здравето по отношение на смъртността, защото те могат да причинят инфекция през целия живот, което може да доведе до цироза на черния дроб и рак.

В действителност, хроничният хепатит е водеща причина за цироза на черния дроб и рак, смята д-р Силви Бриан.

Снимка: Jeremy T. Hetzel