Използването на антибиотици не влияе на всеки четвърти болен българин, сочи проучване.
Способността на антибиотиците да убиват бактериите намалява с всяка изминала година. Ако тази тенденция се запази, скоро хората ще умират от гангрена или пневмония, точно както е ставало, преди учените да изобретят пеницилина. Това са изводите на специалистите от Европейския център за заразни заболявания (ЕСDC).
Невъзможността на антибиотиците да убиват бактериите се нарича резистентност. Това явление се дължи на две основни причини – свръхприема на хапчетата и неправилната им употреба. Най-опасно е вземането на по-ниски дози от лекарствата. Това може да стане или като не се спазва режимът за пиенето им, или като се използват антибиотици, които са останали в шкафчето от някой минал път. И в двата случая концентрацията на медикаментите в организма е по-малка от нужната, за да убият бактериите. За сметка на това е достатъчна, за да изгради на бацилите защита срещу антибиотика. Така той повече никога не им действа.
Много опасно е и вземането на хапчетата за щяло и не щяло. Те могат да помогнат само ако човек има бактериална инфекция. Такава например е пневмонията. Хората и лекарите обаче посягат към антибиотиците дори при вирусно заболяване като грипа. Приемът им в този случаи е не само безсмислен, но и вреден.
За съжаление данните сочат, че консумацията на антибиотици се увеличава. През 2006 г. на ден европейците са си купували от аптеките около 20 дози на 1000 души. Това количество е било най-ниско в Холандия – 10,8, и най-високо в Гърция – 32,4 на 1000. Консумацията се е увеличавала непрекъснато в Италия, Ирландия и Дания. У нас са се падали по около 18 дози антибиотици на 1000 души на ден. Най-предпочитан в ЕС е пеницилинът. От този вид са над 60% от купените антибиотици в Дания и Испания. С консумацията на медикаментите се злоупотребява и в болниците. Заради риска от инфекции след операции лекарите дават големи количества хапчета на пациентите си. След това обаче медикаментите спират да им действат.
В момента най-голяма е резистентността на стафилококовите бактерии към метицилиновите антибиотици. Най-често тя се среща в клиниките. Затова специалистите смятат, че има връзка с нарастващия болничен престой и смъртността в лечебниците. На повечето места тази резистентност е в границите между 10 и 25%. През миналата година тя е била толкова и в България. През 2006 г. резистентността в страната ни е стигала до 50%. В скандинавските страни доскоро тези стойности бяха под 1%. Във Финландия и Дания обаче те са стигнали до 5%. В Испания резистентността се е покачила от 10-25% на 25-50%. Положението е най-страшно в Румъния, където през 2006 г. лекарствата не са действали в над половината от случаите. Слабо понижение на консумацията на антибиотици, а оттам и на резистентността има във Франция, Белгия, Словения, Чехия.
Увеличението на резистентността към антибиотиците става още по-страшно заради липсата на нови лекарства, пише в-к Стандарт. Фармацевтичните компании не желаят да инвестират в подобни изследвания. Причината е, че разходите са много, а печалбата е по-малка, отколкото при хапчета за хронични болести. Затова през следващите 10 години не се очаква нова молекула срещу бактериите на пазара. За да се промени положението, ЕС е готов да инвестира милиони евро в разработването на нови антибиотици от фармацевтичните компании.
Снимка: Brian Hoskins