Бедността се отразява отрицателно на човешкото ДНК и може да доведе до депресия.
Бедността е възможно да повлияе и на човешките биологични механизми, свързани с функциите на мозъка, което от своя страна увеличава риска от депресия.
Скромният произход може да затрудни живота в много аспекти, но освен това е възможно да повлияе и на човешките биологични механизми, свързани с функциите на мозъка, което от своя страна увеличава риска от депресия.
Изследвайки мозъка на подрастващи, учените са установили, че хората, израснали в домакинства с нисък социално-икономически статус, произвеждат по-голямо количество от химичен маркер на гена SLC6A4, свързан с развитието на депресията, пише научното издание Science Alert, цитирано от агенция БГНЕС.
Този вид епигенетични маркери – такива, които са причинени от околната среда или други външни фактори, може да засегне функционирането на нашите гени. В този случай учените са установили, че тези маркери увеличават т. нар. реакцията на мозъка за „бягство или борба“ при опасна или стресова ситуация. Този тип отговор се контролира от зона на мозъка, наречена амигдала.
Според екипа изследователи хората с по-активна амигдала е по-вероятно да развият депресивни състояние в някой етап от живота си.
Най-големият рисков фактор, който имаме за депресия, е семейната история на заболяването, посочва психиатърът Дъглас Уилямс от университета Дюк Северна Каролина, САЩ, автор на изследването. Нашето ново проучване разкрива един от механизмите, по който подобен семеен риск може да бъде проявен или изпитан в определена група хора по време на юношеството, посочва още той.
В изследването са участвали 132 младежи на възраст между 11 и 15 години с различен социално-икономически статус. Те са били подложени на мозъчен скенер, измерващ активността на амигдалата, докато са им показвани снимки на изплашени хора.
Учените са установили, че подрастващите от бедно семейство имат по-ниски нива на серотонин в гена SLC6A4, което говори за повишена активност на амигдалата. Това от своя страна е знак за по-силна реакция при усещане на заплаха и риск.
Участниците в проучването са наблюдавани в продължение на три години, като тези с по-голяма активност на амигдалата по-често съобщават за симптоми на депресия, особено ако в семейството им има история на хора с депресивни състояния.
Снимка: Франко Фолини