Бозайниците са станали топлокръвни преди около 233 милиона години

птицечовка

Бозайниците също са били студенокръвен вид, но са еволюирали да топлокръвни. Учените разбраха кога и как е станало това.

Бозайниците са станали топлокръвни преди около 233 милиона години, установи международен екип от учени, цитирани от агенция Ройтерс.

Специалистите са изследвали анатомията на вътрешното ухо на живи и изчезнали бозайници, както и на техните близки роднини, за да отговорят на съществуващ от дълго време въпрос.

Изследователите са установили, че предшественици на бозайниците са имали във вътрешното си ухо по-малки полукръгли канали – пълни с течност тръбички, които помагат за поддържане на баланса. На тази база са направили заключение, че бозайниците са станали топлокръвни преди около 233 милиона години.

Първите същества, при които това е установено, са т.нар. млекопитаещи синапсиди. Те обаче не са официално класифицирани като бозайници, тъй като първите истински такива се появяват около 30 милиона години по-късно.

Ендотермията, както е наричана топлокръвността, еволюира във време, когато се оформят важни характеристики в тялото на бозайниците, включително мустаците и козината, настъпват промени в гръбначния стълб, свързани с походката, диафрагмата, челюстна става и слухова система.

“Ендотермията е определяща характеристика за бозайниците, включително и при нас, хората. Наличието на почти постоянна висока телесна температура регулира всички наши действия и поведения, от приема на храна до познавателните способности, от придвижването до местата, където живеем”, казва палеонтологът Рикардо Араужо от Лисабонския университет. Той е съавтор на изследването, публикувано в списание Nature на 20 юли 2022 г. В екипа са и британски палеонтолози.

Високият метаболизъм при бозайниците поддържа вътрешна температура, независима от заобикалящата ги среда. Студенокръвни животни като гущерите възприемат стратегии като печене на слънце, за да се затоплят.

Ендотермията при бозайниците достига до еволюционен момент при динозаври и летящи влечуги, наречени птерозаври, появили се за първи път горе-долу по това време. Тя дава предимства, казват учените.

Бозайниците тичат по-бързо и на по-големи разстояния, активни са по-дълъг период от време, увеличава се площта за търсене на храна. “Всичко това обаче е на висока цена. Повечето енергия изисква повече храна, търсене и т.н.,” казва Араужо.

Определянето кога е възникнала ендотермията чрез вкаменелости е било трудно, но вътрешното ухо предоставя решение. Намиращата се там течност, както и всички течности, се променят с температурата. При студенокръвните животни течността във вътрешното ухо е по-хладна и по-гъста, което налага по-широки канали. Топлокръвните животни имат по-малко ушна течност и по-малки полукръгли канали.

Изследователите са сравнили анатомията на ушите на 341 животни, като 243 от тях съществуващи и 64 изчезнали. Това показва настъпването на ендотермия милиони години по-късно от предишни оценки.

Бозайниците са имали второстепенна роля в екосистемите, доминирани от динозаври, преди да поемат властта след масовото изчезване на гигантските създания преди около 66 милиони години. Днес бозайниците и птиците са топлокръвни.

Птицечовката е най-близкият съвременен роднина на първите топлокръвни бозайници.

Снимка на птицечовка: pen_ash / Pixabay