България въвежда NAT-технологията за изследване на кръвта на световно ниво, позната още от 90-те години на миналия век.
България въвежда молекулярната технология Nucleic Acid Testing (NAT), в превод – тестване на нуклеинова киселина, за изследване на кръвта диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции.
Това съобщи министерството на здравеопазването (МЗ) на 26 септември 2019 г.
Тази технология се въвежда в страните по света още през 90-те години на миналия век с цел по-прецизно изследване на дарената кръв за вируси като ХИВ, хепатит B и хепатит C, информираме от Zdraven.bg.
„За мен е от изключително значение, че въвеждаме НАТ – технологията за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции и вдигаме качеството на трансфузионната система на България на световно ниво. По този начин ще повишим сигурността на дарената кръв и на кръвните компоненти и ще създадем възможност за предотвратяване случаите на заразяване на пациенти с трансмисивни инфекции поради ранно им откриване. До сега се работеше по два метода, които са много чувствителни, но скритият „прозоречен“ период, в който не може да се открие налична инфекция, стига до повече от 3 седмици. NAT-технологията скъсява изключително много времето – до 3-4 дни, в което излизат резултатите на изследваната кръв и кръвни компоненти“ заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на представянето на NAT технологията за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система в България.
Всичко това става възможно благодарение на Националната научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната системата в Република България“. Тази програма е утвърдена с Решение на Министерския съвет, а финансирането за пилотно въвеждане на NAT технологията е осигурено от Министерство на образованието и науката (МОН) и е в размер на 5 000 000 лв.
Закупени са шест апарата от най-висок клас за извършване на NAT диагностика на дарената кръв с необходимите реактиви и софтуерно осигуряване, като два от апаратите са за Националния център по трансфузионна хематология, а за всички Регионални центрове по трансфузионна хематология (РЦТХ) е осигурен по един апарат.
Министерството на здравеопазването предлага и нормативна промяна, която предвижда центровете по трансфузионна хематология да съобщават незабавно наличието на положителните резултати за трансмисивни инфекции лично на донорите, на личните лекари и на съответната регионална здравна инспекция. Това е част от системата за „ранно оповестяване на инфекцията“, за провеждане на ранни клинико-лабораторни изследвания и консултации със съответни специалисти, стана ясно още от думите на здравния министър.
По-любопитните от вас могат да прочета изследване за ползите и ограниченията на NAT технологията, публикувано в специализираното издание Asian Journal of Transfusion Science през януари 2014 г.
Снимки: МЗ