От 17 ноември 2011 г. всички цигари, продавани в ЕС, трябва да отговарят на изискванията за пожарна безопасност, съобщи Европейската комисия.
Въвеждането на изискването цигарите да могат да угасват сами, ако бъдат оставени за кратко, без пушачът да дърпа от тях, влиза в сила след публикуването на решението в Официалния вестник на ЕС.
Очаква се тази мярка да доведе до 40%-но намаление на случаите на жертви от пожари, предизвикани от незагасена цигара.
България е сред водещите страни в ЕС по брой пушачи, съобщи за Дарик доц. д-р Коста Костов, председател на Българското дружество по белодробни болести и Началник на клиниката по белодробни заболявания към ВМА.
ХОББ е хронична обструктивна белодробна болест и от нея са засегнати средно около 10% от населението на всяка една от развитите страни. В някои страни малко под 10%, в други страни – малко над 10%, но средно около 10%. В света това са 300-400 млн. души, които са известни, като имате предвид, че това са само 25% от действително болните хора. Същото е положението и в България, реалният им брой е около половин милион души.
ХОББ е болест, основна предпоставка, за която е тютюнопушенето, каза доц. костов. Тя засяга белия дроб, като прогресивно деструктира, разрушава структурата на белия дроб и постепенно води до отпадане на функции, на дихателна функция. Болните обикновено загиват от дихателна недостатъчност. Болестта е прогресивна, за разлика от бронхиалната астма и лечението е с относителен забавящ прогресията на болестта ефект, но не може да спре развитието й. Коварна е болестта, защото късно се хваща от лекарите. Обикновено болният отива на лекар, когато получи задух, а това означава, че е доста напреднала болестта. Това обикновено се случва в петото десетилетие, някъде около 50-тата година на един пациент, който е дългогодишен пушач. Болестта трябва да се предполага във всеки един пушач над 40 години, който има някаква нова симптоматика, като кашлица, храчки, задух. Всеки такъв болен трябва да бъде консултиран от белодробен специалист, за да се отхвърли тази вероятност за хроничната обструктивна белодробна болест.
Що се отнася до терапията, болните с хроничната обструктивна белодробна болест не са поставени така добре, както болните с бронхиална астма, при които почти цялото им лечение е безплатно, обяснява доц. Костов. Докато при болните с хроничната обструктивна белодробна болест част от медикаментите, за съжаление не са реимбурсирани 100%, а това са обикновено медикаменти, с които се стратира терапията. Обикновено в началните стадии е хубаво точно тази терапия да бъде реимбурсирана напълно, докато при болните с ХОББ това не е така.
Всеки пушач, който има над 10 години пушачески стаж с по една кутия на ден и е над 40 години, има кашлица, има храчки, или някакво усещане за намален физически капаците, да се изследва при най-близкия белодробен специалист с направление от личния лекар, съветва доц. Костов. Това може да се случи, защото всеки един периферен белодробен специалист може да диагностицира тази болест. Изследванията се правят съвсем простичко – едно функционално изследване на дишането е достатъчно, за да стартира наблюдение, диспансеризация на болния, както и по-нататъшно лечение.
Снимка: Sebastian Fissore, sxc.hu