България на предпоследно място в Европа по чиста вода за къпане


морска вода в Кипър

Малко над половината вода за къпане в България е с отлично качество и така България се нарежда на предпоследно място в Европа по този показател.

Водата в половината от местата за къпане по морето и толкова в язовири и други сладки водоеми в България е с отлично качество. Това се казва в прессъобщение от 6 юни 2019 г. относно доклад на Европейската комисия, който се основава на данни от 2018 г.

Според тазгодишния доклад на Европейската комисия и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) огромен брой — 95,4 % — от 21 831-те места за къпане, наблюдавани в 28-те държави — членки на ЕС, са отговаряли на минималните изисквания за качество съгласно правилата на ЕС. Освен това в доклада бяха включени и 300 места за къпане, наблюдавани в Албания и Швейцария.

С 52,6 на сто от водоемите за къпане с най-чиста вода България се подрежда на предпоследно място в Европа, изпреварвайки само Полша, където под една трета от местата за къпане са с вода с най-високо качество. Пред нас са Румъния, Словакия и Албания.

Делът на местата за къпане, отговарящи на най-строгите стандарти за „отлично“ качество, се е повишил леко от 85,0 % през 2017 г. на 85,1 % през миналата година. Броят на местата за къпане, отговарящи на минималните изисквания за „задоволително състояние“, е спаднал от 96 % през 2017 г. на 95,4 % през 2018 г. Този незначителен спад се дължи главно на отварянето на нови места за къпане, за които все още не е наличен наборът от данни за четири сезона за къпане, необходими за класификацията по директивата. През 2018 г. 301 (или 1,3 %) от всички места за къпане в ЕС, Албания и Швейцария са оценени като места с „лошо“ качество на водата. Това е малко под отбелязаните през 2017 г. 1,4 %.

Най-чиста е водата по плажовете в Кипър – 99,1% с най-високо качество, следвани от Малта (98,8%) и алпийските езера в Австрия (97,3%). В Гърция идеално чиста вода има на 97% от плажовете, а по адриатическото крайбрежие на Хърватия тя е в 94,4% от местата за къпане.

Дял на местата за къпане с отлично качество на водата в европейските страни

EU water

Според доклада за България по българското Черноморие има 91 места за къпане. В 49 от тях водата е изключително чиста, в 33 с добро качества, в 7 с достатъчно качество, а едно е квалифицирано като лошо.

Сред по-известните плажове с кристална вода са централният на Созопол, къмпинг “Градина”, Китен, централният и северният плаж в Бургас, Поморие, Ахелой, Несебър, “Св.Влас”, Иракли, “Златни пясъци”, Кранево, Балчик, “Св. Никола”, Камен бряг, Тюленово.

Сред местата с добро качество на водата са Лозенец, Царево, Синеморец, Приморско, Арапя, къмпинг “Нестинарка”, плаж “Харманите” на Созопол, къмпинг “Златна рибка”, бургаският квартал “Сарафово”, в Крайморие, плаж “Академик” в Равда, северната част на Слънчев бряг (южната е с отлично), Елените, Обзор, Шкорпиловци.

В третата категория са трите плажа в Бяла, в курорта “Св. Св. Константин и Елена”, централният, южният и Аспаруховият плаж във Варна. Водата е оценена като лоша за къпане само на “Офицерския плаж” във Варна.

Сладководните зони, където качеството на водата се наблюдава, са четири. Язовир “Пчелина” край Разград е оценен в най-високата категория на качество на водата, а двете зони за къпане в язовир “Кърджали” и язовир “Студен кладенец” са с добро качество.

Европейският комисар по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела заяви: „Както показа вчерашният Световен ден на околната среда, изправени сме пред много предизвикателства. Но също така е добре да се отбележат успехите на Европейския съюз в областта на околната среда. Качеството на местата за къпане в ЕС е един такъв успех, който е лизък на всички. Чрез добро изследване, докладване, наблюдение и споделяне на експертен опит ние със сигурност ще продължим да подобряваме качеството на любимите ни места за къпане. Нашият нов преглед на изпълнението на политиките за околната среда ще помогне на държавите членки да се учат взаимно как най-добре да постигат и поддържат отличните стандарти, установени в рамките на мандата ми. Поздравявам ЕАОС за помощта, оказана във връзка с подобряването на стандартите, а също и за своевременното и надеждно предоставяне на съответната информация. Благодарение на това можем да направим правилния избор къде да се потопим това лято.“

Изпълнителният директор на ЕАОС Ханс Бруйнинкс от своя страна заяви: „Нашият доклад потвърждава, че усилията на държавите членки през последните 40 години, главно в пречистването на отпадните води, са дали резултат. Днес повечето европейци се радват на отлично качество на водите за къпане. Това обаче е само един от многото компоненти, като се започне от борбата със замърсяването с пластмаси и се стигне до защитата на морската флора и фауна, върху който трябва да работим, за да постигнем по-добро състояние на моретата, езерата и реките.“

Изискванията към водите за къпане са установени в Директивата на ЕС относно водите за къпанеen. Прилагането на нейните правила помогна за значително подобряване на качеството на водите за къпане в Европа през последните 40 години. Ефективното наблюдение и управление, въведени в съответствие с директивата, заедно с инвестициите в пречистването на градските отпадъчни води, доведоха до рязко намаляване на дела на нетретираните или частично третирани битови и промишлени отпадъци, попадащи във водата. Съгласно правилата местните органи събират през целия сезон водни проби от официално определени места за къпане. Пробите се анализират за два вида бактерии, които показват замърсяване от отпадъчни води или от добитък.

В четири държави е установено, че 95 % или повече от местата за къпане имат „отлично“ качество на водата — Кипър (99,1 % от всички места), Малта (98,9 % от всички места), Австрия (97,3 % от всички места) и Гърция (97 % от всички места).

Всички включени в доклада места за къпане в Кипър, Гърция, Латвия, Люксембург, Малта, Румъния и Словения са били поне със „задоволително“ качество на водата през 2018 г.

Трите държави с най-голям брой на местата за къпане с „лошо“ качество на водата са Италия (89 места за къпане, или 1,6 %), Франция (54 места за къпане, или 1,6 %) и Испания (50 места за къпане, или 2,2 %). В сравнение с 2017 г. броят на местата за къпане с „лошо“ качество на водата във Франция е намалял (от 80 през 2017 г. на 54 през 2018 г.), а увеличение на местата за къпане с „лошо“ качество на водата е имало в Италия (от 79 на 89) и в Испания (от 38 на 50).

Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да представлява риск за човешкото здраве, особено когато такова замърсяване се среща в местата за къпане. Къпането в замърсени реки или езера може да доведе до заболявания. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и земеделски земи. Това замърсяване се увеличава по време на проливни дъждове и наводнения поради препълване на канализационната мрежа и отмиване на замърсените отпадни води в реките и моретата.

Всички държави — членки на ЕС, както и Албания и Швейцария, осъществяват наблюдение на местата си за къпане в съответствие с разпоредбите на Директивата на ЕС относно водите за къпане. При оценката на качеството на водите за къпане съгласно Директивата относно  водите за къпане се използват стойностите на два микробиологични параметъра — чревни ентерококи и Escherichia coli. В зависимост от констатираното количество фекални бактерии, качест вото на водите за къпане се класифицира като „отлично“, „ добро“, „задоволително“ или „лошо“. Когато качеството на водите се класифицира като „лошо“, държавите членки трябва да вземат определени мерки, като например забрана за къпане или препоръка то да се избягва, предоставяне на информация на обществеността и предприемане на подходящи мерки за отстраняване на проблемите.

Снимка на морската вода в Кипър: Карън Сули; графика: ЕЕА