България остава без Национална програма за борба с диабета


диабет

Министерството на здравеопазването ни няма да създава отделна Национална програма за борба с диабета.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев обяви, че не е нужна на България отделна програма за борба с диабета.

Това става ясно от писмен отговор на здравния министър Кирил Ананиев към депутати, предаде репортер на агенция БГНЕС на 29 октомври 2019 г.

България нямала нужда от програма за борба с диабета, защото вече имало в страната ни действаща програма, която изцяло покрива модерната политика за грижа за диабетиците, съответстваща с изискванията и на ООН и на Европейския парламент.

Лекари и пациенти настояват за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол, и създаване на екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да “управляват” болестта.

Здравният министър посочва, че профилактиката и лечението на захарния диабет и сега са сред приоритетите на водената от него политика. Според Кирил Ананиев с приетата Национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания (НППХНБ) 2014-2020 г. са предприети необходимите мерки за гарантиране на съвременна профилактика, диагностика и лечение на захарния диабет и усложненията му.

През 2018 г. диспансеризираните лица с диабет у нас са 424 192. Само в София диагностицираните с диабет са около 200 000.

Добрата новина, която става ясна от написаното от здравния министър е, че от догодина ще има сензори, заплащани от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК).

От 2020 г. НЗОК ще поема и сензорите за продължително измерване на нивото на глюкозата. Те ще бъдат прилагани при интензифицирано лечение с инсулин по определени медицински критерии и указания от 1 януари2020 г. Четците на сензорите ще се осигуряват безвъзмездно от заявителите.

Сензорите дават възможност за непрекъснато следене на кръвната захар за разлика от еднократното отчитане на глюкозата в кръвта. Те ще предоставят динамична информация за скоростта, посоката и тенденцията към по-високи или по-ниски нива на глюкозата в реално време.

80% от смъртните случаи в България са причинени от т.нар. незаразни хронични болести – сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести и диабет.

В отговора на здравният министър-финансист подробно е описано и какви са сумите, които държавата плаща за страдащите от инсулинозависим и неинсулинозависим диабет – тип 1 и тип 2.

„Действията за борба с диабета изискват комплексен подход към заболяването, разбира се в рамките на възможния финансов ресурс, следвайки принципите на равнопоставеност за всички болни с различни заболявания”, заявява министър Ананиев.

За 2018 г. за за наблюдението на пациентите с диабет в извънболничната помощ са отделени 12.3 млн. лева, а за изследвания – 6.2 млн. лева. Болните с декомпенсиран диабет, лекувани в болнични условия по клинична пътека, са били 33 810, за които НЗОК е платила над 26 млн. лв.

Общо за болните от диабет НЗОК е платила 135 430 500 лв., от които 127 474 996 лв. за лекарства и 7.9 млн. лв. за медицински изделия.

Снимка: Станиас