Българките с най-ниска продължителност на живот в ЕС


здравеопазване

Българското население е №1 в Европа по смъртност от мозъчно-съдови и онкологични заболявания, като българките оглавяват класацията за най-кратък живот в ЕС.

България има втората най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз след Литва, бързо застаряващо население, недостиг на работна сила и ниски разходи за здравеопазване. Това се казва в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в Европейския съюз. Високото кръвно налягане, хранителният режим и тютюнопушенето са основни причини за лошото здраве на българите.

Това показва годишния анализ на здравето на българите в доклада Здравето накратко: Европа (2018), изготвен от Европейската комисия (ЕК) и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, публикуван на 22 ноември 2018 г.

Продължителността на живота в България е 74.7 години и е с почти 6 години по-ниска от средната за ЕС, а при жените е най-ниската. Страната ни има най-високата смъртност от мозъчно-съдови и онкологични заболявания.

Разпространението на тютюнопушенето в България е най-високото в целия ЕС. 21% от 15-годишните момчета пушат, а сред момичетата процентът е още по висок – 30 на сто. По консумацията на алкохол на глава от населението сме на пето място. Повод за тревога е консумацията на алкохол сред подрастващите, като страната ни отново се нарежда на пето място по отношение на многократно пиянство сред 15-годишните.

България е една от държавите в ЕС с най-ниски разходи за здравеопазване – т.е. държавата отделя най-малко средства за здравето на българите. В същото време в България са много високи преки плащания от самите потребители.

Достъпът до здравни услуги също продължава да бъде проблематичен. Около 12 % от гражданите са без здравна осигуровка. Пациентите в България все още не са предпазени от неофициални плащания.

Страната ни има проблем и кадрите в здравеопазването. Специалистите мигрират към други държави в търсене на по-добро заплащане и кариера. Като положителен момента докладът на ЕК отчита напредък в укрепването на управлението и отчетността на българската система на здравеопазването.

Снимка: Мириам