Българските ученици – най-неграмотните в ЕС и сред най-невежите в света


По четене, математика и природни науки 15-годишните ученици в България са на най-ниското ниво в ЕС и сред най-слабите в света за поредна година.

По четене българските 15-годишни ученици продължават да се представят на стабилно ниско ниво за поредна година, по математика ефективността рязко пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите сред всички участващи в изследването PISA 2018.

Българските ученици се класират на последно място по функционална грамотност сред страните-членки на ЕС.

Като цяло деветокласниците в България са на по-ниско от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР; OECD) ниво по четене, математика и природни науки. Изследването PISA 2018 е проведено между 10 април и 17 май в 197 училища в България и обхваща 6900 ученици.

PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение – търсене на информация, откриване на противоречия. В тази област резултатът на българските ученици е значително под средният. За България той е 420 точки. Първи по среден резултат са децата в Китай с 555 точки.

Проучването се прави на всеки три години и оценява степента, в която тийнейджърите са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество. Изследването е разработено от ОИСР, а резултатите бяха оповестени на 3 декември 2019 г. от представители на организацията.

Оценката се фокусира върху уменията в четенето, математиката, природните науки и финансовата грамотност. Успяват ли учениците на 15 г. да различават факт от мнение.

Българските ученици отбелязват по-ниско от средното за ОИСР ниво по четене, математика и природни науки. Ето и самата класация, на която учениците от различните страни са подредени по низходящ ред на най-елементарния предмет – Четене:
PISA2018

По четене: В България 53% от деветокласниците са на малко над най-ниското ниво в четенето, което е под средното за ОИСР (77%). Като минимум тези ученици могат да посочат основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация, която се основава на сложни критерии и да определят целта и формата на текстовете, когато това е изрично указано.

По математика: Около 56% от 15-годишните ученици в България имат базови познания и по математика, което отново е по-ниско от средното за ОИСР (76%). Като минимум тези ученици могат, без преки инструкции, да представят математически проста ситуацията (например да сравнят разстоянието между два алтернативни маршрута или да пресметнат цени от една валута в друга). Делът на 15-годишните, които покриват минималните нива на владеене по математика варира в широки граници – от 98% в Пекин, Шанхай, Джансу и Джъдзян (Китай), до 2% в Замбия.

В България 4% от деветокласниците са се класирали на високо ниво по математика (средно за ОИСР са 11%). С най-висок процент са отново азиатските държави: Джансу и Джъдзян (Китай) – 44%, Сингапур – 37%, Хонконг (Китай) – 29%, Макао (Китай) – 28%, Тайван – 23% и Корея – 21%. Такива ученици могат да моделират математически сложни ситуации, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми и справяне с тях.

По природни науки: Около 53% от деветокласниците в България имат ниско ниво на познания и по науките (средното ниво в ОИСР е 78%). Като минимум тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват тези знания, за да установят въз основа на данните, които имат, дали даден извод е валиден. В България едва 2% от учениците са показали най-добри знания по природните науки (при средно ниво в ОИСР 7%). Те могат творчески и сами да прилагат своите познания в науката при най-различни ситуации, включително и непознати.

В България за 2018 г. се наблюдава спад в представянето на 15-годишните ученици и в трите измервани области. В четенето средното представяне остава сравнително стабилно и без напредък през целия период на участието на България в PISA (2001-2018). В математиката ефективността се подобрява между 2006 г. и 2015 г., но през 2018 г. рязко пада под нивото от 2012 г.

В България по-заможните ученици са по-добри по четене от учениците в неравностойно положение. Разликата между резултатите на двете групи – 106 точки, е по-висока от средната за страните от ОИСР (която е 89 точки). Около 6% от учениците с по-висок социално-икономически статус България и 0% от учениците в неравностойно положение са изкарали най-високи резултати в четенето. Средно за ОИСР 17% от заможните и 3% от неравностойните получават най-високи резултати в четенето.

Около 6% от 15-годишните в неравностойно положение в България са успели да постигнат резултати в най-високите 25% от общите оценки по четене. Средно за ОИСР 11% от учениците в неравностойно положение са се класирали сред най-добрите участници в четенето в своите държави.

В България ученици и с ниски, и с високи резултати, по-често са възпитаници на едни и същи училища за разлика от страните от ОИСР.

Във всички държави, участвали в PISA 2018, момичетата изкарват значително по-високи резултати от момчетата по четене – средно с 30 точки. В България тази разлика е още по-голяма – 40 точки, но по-ниска от разликата, измерена през 2009 година, когато е била 61 точки, като представянето на момчетата остава същото, а на момичетата намалява през периода.

В България момичетата постигат сходни с резултатите на момчетата по математика. В всички страни от ОИСР момчетата са с по-високи резултати от момичета с пет точки. Средно за ОИСР момичетата леко превъзхождат момчетата в представянето си по природни науки с две точки, докато в България момичетата надминават момчетата с 15 точки.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че “имаме проблем с мотивиране на учениците за четене”, цитиран от агенция БГНЕС. “Може би само по природни науки не можем да обясним със статистическата грешка, но не трябва да драматизираме отрицателната разлика”, каза министърът. Няколко са причините за резултатите според Вълчев.

Една от причините е образователната ни система, която десетилетия наред е учила децата повече на теория и по-малко на умения. Настоящите ученици, които са се явили на PISA, все още са по старите системи. Дали има ефект от промененото обучение – според министъра трябва да се извъртят два образователни курса и тогава да се правят изводи.

Другата причина, според министъра, е способността на преподавателите да поднасят материала атрактивно, а не със зубрене и да изискват същото от учениците. В тази връзка повече ще се изисква от регионалните образователни инспекторати, които ще следят как се преподава, а не само дали учителят спазва точното разпределение на учебното съдържание за съответния ден и час.

„Учителите трябва да променят начина си на преподаване, да имат достатъчно време да накарат учениците си да дискутират, да свързват знания и умения, да проблематизират. Това е преходът към компетентностен подход – по-малко енциклопедично обучение и много повече свързване на знания в умения, по-малко пасивно и повече активно учене. Тази промяна се случва в момента. Изследванията на PISA показват, че една такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла – 6 или 9 години, тъй като е тригодишен цикълът по PISA. Честно казано, не очакваме и следващите резултати да са добри“, допълни министърът.

„Проблемът на българската образователна система е трудността да трансформира знания в умения. PISA мери в много по-голяма степен умения. Нашата система е прекалено амбициозна е предоставянето на знания и прекалено неамбициозна в предоставянето на умения, надграждането на умения, трансформирането на знания в умения“, каза Вълчев.

Снимки: момиче с книга: PublicDomainPictures, графика: ОИСР

loading...