Витамини и минерали, които не ни достигат в организма

портокал

Кои витамини най-често не достигат в организма ни?

Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американският биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“, информира Уикипедия.

Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Николай Лунин. Към момента са известни около 30 витамина.

Витамините влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини).

Витамините биват мастноразтворими (витамин А, витамин D, витамин Е, витамин К) и водноразтворими (витамин С и витамините от група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния – хиповитаминоза и авитаминоза, прекомерният прием (главно на витамин А и витамин D) – до хипервитаминоза. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.

В изследване, проведено в САЩ, 77% от американците не приемат достатъчно няколко полезни витамини и минерали, които са изключително важни и необходими за здравето ни, пише списанието Man’s Health.

Предполагаме, че тези витамини вероятно недостигат и на българите, затова ви предлагаме списък с тях:

Витамин D:
сардини


Витамин D е важен за активиране на имунната система срещу сериозните инфекции. Той необходим на човешкия организъм за абсорбирането и оползотворяването на калция и фосфора и помага за нормалното израстване на зъбите и костите. Изследване показва, че хората с недостиг на витамин D са 80% по-застрашени от сърдечен удар, защото този витамин възпрепятства карцирането на артериите. Той се получава по естествен път от утравиолетовите слънчеви лъчи, които намаляват през зимата. Изследване на учените от университета в Бостън показват, че в този период 36% от младежите страдат от липса на витамин D. Можете да си направите изследване на кръвта за неговото количество в организма ви. Необходимо е да имате над 30 нанограма на милилитър. По принцип можете да си набавяте чрез допълнителното му приемане на капсули или в храни като сардини и други тлъсти риби. Около 80% от българското население също страда от недостиг на витамин D.

Магнезий:
бял боб
Магнезият повдига самочувствието и настроението. Ако той липсва в организма, ние се чувстваме по-тревожни, по-нервни, по-раними и чувствителни. Магнезият участва в над 300 процеса в организма ни. Проучване, публикувано в Journal of the American College of Nutrition, е установило, че липсата повишава риска от сърдечни заболявания. Магнезият засилва дейността на мозъка и силата паметта, твърдят китайски учени от университета Синхуа в Пекин. Изследване на Медицинският университет в Южна Каролина, САЩ, пък показва, че хората приемат средно само 80% от необходимата дневна доза магнезий – 400 милиграма. Без достатъчно магнезий, клетките нямат възможност да произвеждат енергия, допълват те. Затова се препоръчват храни, богати на магнезий като бял боб, спанак, броколи, скариди.

Витамин B12:
сьомга
Витамин В12 помага за образуването на червените кръвни телца и е полезен за нервната система. Британско проучване показва, че количествата на този витамин намаляват при възрастните хора и това се отразява на дейността на мозъка им. Необходимата дневна доза от витамин B12 е 2.4 милиграма. Продуктите, от които може да се набави са сьомга, яйца, риба, телешко месо и млечни продукти. Достатъчно е да пием чаша естествено прясно мляко сутрин, а само ако нивото на витамин B12 е под минимума, тогава да взимаме допълнителни добавки.

Калий:
авокадо
Ниските количества калий в кръвта е опасна за сърцето, защото без него сърдечния мускул функционира мързеливо. Калият помага също за разграждането на глюкозата и създаването на енергия за организма. Проучване показва, че младите хора поемата едва 60-70% от необходимата дневна доза, която е 4700 милиграма. Половин авокадо съдържа около 500 мг калий, а един банан – около 400 мг. Ако не обичате плодове – можете да ядете по един голям картоф, който съдържа около 1600 мг.

Йод:
кисело мляко
Йодът е необходим за производството на хормоните T3 и T4, които спомагат за изгарянето на калориите. Това означава, че йодът помага за намаляване на килограмите и носи енергичност. От йод се нуждае не само щитовидната жлеза, а и мозъка. Специалисти по храненето от Университета в Мюнхен препоръчват на бременните да поемат йод за по-умно бебе. Анализът на солта в магазина показва, че производителите през последните четири десетилетия все по-рядко и все по-малко йодират солта, която продават в магазините, сочи проучване на Университета в Тексас. За набавяне на допълнително йод се препоръчва естествено прясно и кисело мляко, защото животновъдите дават необходимата за организма йодирана сол на животните, а елемента се прехвърля в млякото им. Достатъчната дневна доза може да бъде набавена с кофичка естествено кисело мляко или с две яйца.

Снимки: портокал: Ан Ки; сардини: Алвесинес; бял боб: morguefile.com; сьомга: Робърт Оуен-Уол; авокадо: Брибс; кисело мляко: Zdraven.bg

loading...