Д-р Петров: COVID-19 крие неизвестни, водещи до смъртта и на млади хора, без придружаващи заболявания


Има още много неизвестни около коноравируса, каза д-р Петров, специалист по Инфекциозни болести.

„Смъртността при млади хора без придружаващи заболявания е смущаващ и притеснителен факт. Това говори, че има нещо, което не оценяваме“, заяви в интервю за БГНЕС началникът на отделението по инфекциозни болести в УМБАЛ „Света Анна“ д-р Петър Петров на 15 юни 2020 г.

„Прави впечатление, че има двама млади, които са починали. Става дума за две жени на 36 г. без съпътстващи заболявания. Ако имат имунен дефицит или имунна депресия, това би обяснило ситуацията, но когато един млад, прав и здрав човек почине означава, че нещо изпускаме. Предполагаме, че младият човек има достатъчно силен имунитет. Над 80% от случаите са леки форми или дори нямат клинична изява. Приехме, че другите – хората с възрастна имунна система или съпътстващи заболявания са по-уязвимите. Сега изведнъж се появиха смъртни случаи при млади хора. Това говори, че има нещо, което не оценяваме. Ако беше един случай да кажем – случайност или нещо е станало, но те са два в един ден“, каза д-р Петров, който от 1991 г. е началник на инфекциозното отделение в лечебното заведение.

Според него, независимо, че вече имаме повече знания за вируса все още има неизвестни, които в бъдеще време трябва да бъдат разкрити. Сред известните са методите за лечение.

„В началото нямахме антивирусно лечение, сега имаме два препарата. Единият е наличен в страната ни, другият не. В световен мащаб тези препарати все още се предлагат“, коментира медикът и добави, че все още с антивирусните препарати, прилагани в други страни нямаме достатъчен опит.

По отношение на прилагането на хлорохин при болни, той е категоричен, че вредата му не е по-голяма от ползите му. Д-р Петров не се нае да коментира и изнесената информация, че COVID-19 може да отключи диабет при здрави хора. И добави, че сред пациентите му няма нито един, който да е отключил заболяването.

„Нито един орган в човешкия организъм не е застрахован от увреждане или от възпалителна активност“, убеден е медикът.

Попитан кой следи изписаните пациенти, той припомни, че има строги изисквания за това кога един пациент може да бъде изписан и, че те имат право на два безплатни прегледа в рамките на месец, след което отговорността за състоянието му остава в ръцете на личния лекар.

„Досега нямаме изписан пациент, който да се е върнал. Но това е обяснимо, защото имунитетът, който получава е битов, а той е най-добрият. Клетките запомнят антигена завинаги и дори, ако този човек срещне за втори път вируса би трябвало да боледува много по-леко или въобще да не разбере, че го е срещнал“, посочи той. Според него не е коректно да се твърди, че при повторна среща с COVID-19 човекът ще боледува, както при първата си среща с болестта.

„Имунитетът може да е кратковременен, може да бъде месеци, а може да бъде и повече време, но въпросът е, че клетките, които вече са срещнали този антиген, те завинаги го запомнят. При следваща среща клетките ще започнат да бълват IGG клетки, над 4 пъти над нормата, което подсказва, че има реактивиране на процеса, а именно клетката е запомнила агента и започва образуването на антитела“, добави д-р Петров.

Попитан дали свинският грип е по-опасен от коронавируса, началникът на отделението в „Света Анна“ каза, че това ще покаже статистиката, но не би се учудил, ако грипът е по-страшен и дава за пример т.нар. испански грип, от който са починали 50 млн. души.

„Има много неща, които са общи и такива, които различават COVID-19 от свинския грип. Грипът започва внезапно, с висока температура. А тук има постепенно начало, дори по 10 дни и повече и изведнъж, пациентът пристига с дихателна недостатъчност. Втората разлика е лимфопения – в клетъчния състав имаме промяна, която при грипа не се среща. Това е намаляване на белите кръвни клетки и лимфоцитоза. Тук, при COVID-19 не виждаме толкова чести бактериални усложнения както при грипа. При него хората умират, не от самия грипен вирус, а от бактериалните усложнения, които настъпват от вируса, който потиска имунитета за 5 дни“, разкрива медикът разликите между коронавируса и свинския грип.

Началникът на инфекциозното отделение коментира и предприетите от държавата мерки.

„Мисля, че мерките бяха много навременни, но този страх, който създадоха в хората беше голяма грешка. Не трябваше да се създава страх, трябваше да се създаде много ясна представа за заболяванията, че това са инфекциозни заболявания, това е едно от всичките и то протича по еди-какъв си начин. В световен мащаб се създаде такава психоза, не само у нас“, смята той и добавя, че според него управляващите са се презастраховали, което е по-добре отколкото ситуацията да бъде неглижирана, тъй като тогава не се е знаело срещу какво се изправяме, но е било важно, когато се е разбрало, че атаката не е толкова опасна да се промени подходът.

Според него сега е много важно да бъде преодоляна икономическата криза, до която е довела пандемията, както и да се положат усилия за подобряване на здравословното и психическо здраве на хората, което е било разклатено през изминалите месеци.

Д-р Петър Петров е началник на Отделение по Инфекциозни болести в УМБАЛ „Света Анна“ от 1 април 1991 г.

Вижте интевюто:

Снимка на млада жена с маска за лице: Енгин Акюрт

loading...