Представяме полезен списък на естествени източници с високо съдържание на амигдалин, известен също като витамин B17, който засилва имунитета. Колко всъщност е полезен?
Витамин B17 е леакрил, модифицирана форма на амигдалин. Това вещество, съставено от две захарни мулекули принадлежи към т.нар. „витаминоподобни съединения”. Това вещество е извлечено за първи път от френските химици, Пьер-Жан Робике и Антоан Боутрон-Чарлард от семената на горчив бадем през 1830 г.
Амигдалин е натурално вещество, цианогенен гликозид, което може да се открие в различни растения – най-вече в суровите ядки и семките (вътрешността) на някои плодове. Най-известни сред тях са кайсиевите ядки, костилките на прасковите и сливите, лимски фасул, детелина, сорго и горчивите бадеми.
В присъствието на определени ензими, амигдалин се разпада до три основни вещества – глюкоза, бензалдехид и хидрогенен цианид, последното от които е токсично в определени дози. Затова прекомерният прием на В17 може да бъде нездравословен.
Десетилетия наред през миналия век, се шири силно рекламираната теория, че витамин B17 помага за лечението на рак, но и досега не са открити доказателства за това. Дълго време се е смятало, че пречистената форма на витамин В17, известна като лаетрил, и затова се е използвал орално или на инжекции за лечение на рак – факт, който не бил доказан. От 1980 г. именно синтетичният вариант на витамин B17 – лаетрил, е забранен за употреба и разпространение в САЩ и държавите в Европейския съюз. През 1982 г. е публикуван материал в специализираното издание „Western Journal of Medicine“ във връзка с многобройните случаи на отравяне с цианид при инжектиран лаетрил.
През 2007 г. отново в „Western Journal of Medicine“ е публикуван системен анализ на изследвания за търсена връзка за ефективността на лечението на рака с витамин B17, проведени през 1951 г., 1980 г., 1982 г. и 1998 г., което не показало никакъв здравен ефект на леатрила върху развитието на рак. Здравните власти на САЩ не препоръчват орален прием на синтетичен витамин B17 в дълъг период от време.
Все пак Американското онкологично дружество (American Cancer Society) твърди, че витамин В17 предпазва и лекува високо кръвно налягане и артрит.
Най-богати на витамин В17 са семките на кайсия. Други естествени източници с високо съдържание са също ядките на ябълки, праскови, нектарини, череши, вишни, круши, дюли, сливи и сини сливи.
От плодовете най-богати на витамин В17 са горските плодове – ягоди, къпини, боровинки, касис, малини. Бобовите растения също са богати на на витамин В17. Бобът, който е любима храна на много хора, също е богат на витамин В17, особено черен боб. Също така витамин В17 се съдържа и в леща.
Ядките също са добър естествен източник на витамин В17. Той се съдържа в бадеми – особено в горчив бадем, но той пък е токсичен, както и в кашу и макадамия.
Много зеленолистни зеленчуци също съдържат витамин В17. Сред тях са люцерна, листа на цвекло, спанак, кресон, зеле, както и кълнове на люцерна, бамбук и фава. Сред тях с най-високо съдържание на витамин В17 е кресон.
Картофи, особено сладки картофи, съдържат също високо количество витамин В17.
Препоръчителната дневна доза витамин В17 (амигдалин) за възрастни е около 100 мг (това са около 7 кайсиеви ядки). За кайсиевите ядки се препоръчва дневно по 1 ядка на всеки 10 кг тегло на човек.
При предозиране с витамин 17 се наблюдават странични ефекти като при отравяне с цианид, а именно – повръщане, главоболие, цианоза, увреждане на черния дроб, хипотония, птоза, атаксична невропатия, изпадане в кома и дори смърт. Затова не използвайте изкуствените добавки витамин B17!
Снимка на горски плодове: Loreto Lopez / Pixabay