Представяме полезен списък с естествени източници на цинк.
Елементът цинк е изключително важен микроелемент, необходим за живите организми, защото играе важна роля при репликацията на ДНК и е втория метал след желязото по честота на срещане в човешкия организъм. Цинкът не е токсичен, но неговите соли притежават известно токсично действие.
В човешкото тяло са разпределени общо около 2–4 грама цинк. Най-голяма част от него се намира в мозъка, мускулите, костите, бъбреците и черния дроб, като най-високи концентрации има в простатата и части от очите. Цинкът играе важна роля за растежа и развитието на човешкото тяло.
Без цинк не би било възможно дишането на организма. Цинкът е и в състава на хормона инсулин, който регулира съдържанието на захар в кръвта и усилва действието на хормоните на хипофизата.
Цинкът осигурява нормалното функциониране на процесите в организма и поддържа ензимната система и клетките. Той е съставна част на над 25 различни ензима, необходими за храносмилането и метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините, и се използва за производството на хормона тестостерон.
Дефицитът на цинк в тялото води до заболявания като диабет, аденом на простатата, катаракта, сърдечни болести, увреждания на мозъка и нервната система, язви, хранителни алергии, кожни болести. Признаците на евентуална недостатъчност на цинк включват загуба на коса, депресия, загуба на тегло, подуване, загуба на апетит, обриви и други кожни алергии. Металният, горчив вкус в устата пък може да бъде показателен за токсичност, породена от прекомерния прием на цинк. Също така токсичността се свързва и със стомашни болки, гадене, повръщане, спазми, диария.
Цинкът подпомага възстановяването и зарастването на рани и подобрява издръжливостта при тежки физически натоварвания.
Цинкът е необходим микроелемент на храната, но само в много малки количества – 50 милиграма или по-малко. Препоръчителната дневна доза е 8 мг за жени и 11 мг за мъже.
Макар и рядко, странични ефекти при прекалена употреба на цинк се проявяват като дразнене в стомах, дискомфорт в корема, гадене, диария.
Препоръчително е да се внимава с комбинирането на цинк с някои видове медикаменти като антибиотиците, тъй като цинкът може да намали или напълно да подтисне техния ефект. От друга страна е непрепоръчителен едновременен прием с диуретици или агенти, които могат да се съединяват с метали (етамбутол, пенициламин) и така да изхвърлят цинка от тялото.
Изключително да се внимава при прием на високи дози на цинк в дългосрочен период, защото цинкът е минерал, който се отличава с токсичност при предозиране, затова е препоръчително да се избягват дози, по-високи от 200 мг дневно или да се приемат дози над препоръчителните за дълги периоди от време. Цинкът може да наруши и способността на тялото да обсорбира елемента мед и така да предизвика последващи странични ефекти в следствие на дефицита на мед, затова не се препоръчва продължителна употреба на повече от 50 мг цинк дневно без прием на допълнителен мед.
Най-много цинк съдържат червените меса, особено телешко и агнешко, както и черният дроб. От растителните храни високо съдържание на цинк имат пшеница и различни семена – сусам, мак, горчица. Цинкът се среща също в бобовите растения, ядки, бадеми, тиквени семки, слънчогледови семки и касис.
Ето количествата цинк в 100 грама от следните естествени източници, достатъчни за дневния ни прием:
нахут – над 750 мг;
стриди – от 40 до 90 мг (в зависимост от обработката);
пшеничен зародиш – над 12 мг;
телешки черен дроб (пържен) – над 11 мг;
тиквени семки (печени) – над 10 мг;
сусамово брашно, печен сусам – 10 мг;
семе мак – 8 мг;
агнешки черен дроб и врат (пържен, готвен) – около 8 мг;
босилек (сушен) – около 7 мг;
магданоз (сушен) – около 6 мг;
кашу (сурово) – почти 6 мг.
Снимка на плато стриди: Тоукоу Соусуи