Жените са били в центъра на келтски племена през желязната епоха

жена като келт

Жените в келтска Британия преди 2000 години са предавали земя и богатство на дъщери, а не на синове, тъй като общностите са били изградени около кръвните линии на жените, според ново изследване.

Анализ на ДНК на 2000 години разкри, че във Великобритания са съществували келтски племена, организирани около жените през желязната епоха, съобщи БТА. Международен екип от генетици, ръководен от тези от Тринити колидж в Дъблин, обедини сили с археолози от университета в Борнмът, за да дешифрира структурата на британското общество от желязната епоха, откривайки доказателства за политическо и социално овластяване на жените. Това обяви пресцентърът на колежа на 15 януари 2025 г.

Това опровергава досегашните теории.

Малко се знае за социалните структури на общностите, които са населявали Великобритания в началото на нашата ера. Важен източник са римски историци като Тацит и Дион Касий, които в свои трудове за завладяването на острова (44-84 г.) споменават няколко жени на власт. Например кралица Картимандуа, управлявала 30 години народа на бригантите, в северната част на днешна Англия, през I век. Или пък Боадицея, която вдига въстание срещу римските нашественици, разграбва и опожарява няколко града, включително Лондиниум, който по-късно става Лондон.

В своята „Галска война“, написана повече от век по-рано, Юлий Цезар също съобщава, че келтските жени са участвали в обществения живот, имали са политическо влияние и са практикували полиандрия (многомъжество).

„Когато римляните пристигнали, те били изненадани да открият жени на власт“, но тези сведения „не винаги се считат за достоверни“, посочва Майлс Ръсел, съавтор на изследването, публикувано в списание „Nature“ на 15 януари. „Съществува мнение, че римляните са преувеличавали свободите, на които са се радвали британските жени, за да покажат едно неуравновесено общество. Но археологията, а сега и генеалогията, показват, че жените са били влиятелни в много сфери на живота през желязната епоха. Възможно е дори майчиното потекло да е било основата на идентичността на групите“.

Генетичните данни от гробище от късната желязна епоха показват, че жените са били тясно свързани, докато мъжете без роднинска връзка обикновено са идвали в общността от другаде, вероятно след брак.

Древната ДНА е извлечена от 57 гроба в Дорсет, Югозападна Англия. Изследването й показва, че две трети от хората са произлезли от една единствена майчина линия. Гробището е било използвано от около 100 г. пр. н. е. до 200 г. от н. е.

„Това е наистина спиращо дъха – никога досега не е наблюдавано в европейската праистория“, казва съавторът на изследването Лара Касиди, генетик от Тринити колидж в Дъблин.

Откритието показва, че жените са оставали в един и същи кръг през целия си живот и вероятно са наследявали или управлявали земя и собственост. В същото време „съпругът е този, който идва като относително непознат, зависим от семейството на съпругата за земята и препитанието“, казва Касиди. Този модел – наречен матрилокалност, е рядък исторически.

Археолозите, проучващи гробища във Великобритания и Европа, досега са откривали обратния модел – жени, които напускат домовете си, за да се присъединят към семейната група на съпруга си, само в други древни периоди – от неолита до Ранното средновековие, казва Гуидо Гнеки-Русконе от института “Макс Планк” в Германия, който не е участвал в изследването.

При проучвания на прединдустриални общества от около 1800 г. до наши дни антрополозите са установили, че мъжете се присъединяват към разширените семейни домакинства на съпругите си само в 8% от случаите – казва Касиди.

Мозайка от племена с близкородствени езици – понякога наричани келтски, е живяла в Англия преди римското нашествие през 43 г. от н.е.

Снимка на жена в келтско облекло: Ruslan Sikunov / Pixabay