Забраниха рекламата на ГМО храни и вредни продукти в България

ГМО

Народното събрание прие Закон за храните, с който се забранява рекламирането на ГМО храни и вредни продукти, както и слагането на ГМО в детските храни.

Законопроектът, внесен от Министерски съвет, цели да гарантира защитата на здравето и интересите на потребителите, както и да осигури прилагането на правото на Европейския съюз и на националните мерки в областта на храните за намаляване на сивия сектор при производството, преработката и дистрибуцията на храни.

В изцяло новия Закон за храните българските депутати разписаха изрична забрана за реклама на храни с генетично модифицираните организми (ГМО). На етикетите на храни, съдържащи ГМО, трябва да има етикети, съобщаващи това.

Забранено е също участието на деца във всякакви реклами на храни и напитки, които съдържат мазнини, трансмастни киселини, сол (натрий) и захар, неотговарящи на изискванията за здравословно хранене.

Новите текстове въвеждат и стриктни процедури за регистрация на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. Идеята е да се облекчат регулаторните режими, както и да се намали административната тежест върху гражданите и бизнеса, пишат вносителите в мотивите си.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще поддържа на интернет страницата си публичен регистър на всички оператори в този сектор. Такъв регистър ще бъде създаден и за обектите за производство и бутилиране на минерални и изворни води.

Цялата информация за храните, предлагани на територията на България, трябва да бъде представена върху етикета на български език. Няма да се допуска допълнително облепване на етикетиран продукт по начин или с информация, различна от първоначалната, както и по начин, който прикрива каквато и да е част от първоначалното етикетиране.

За да получи регистрация обект за производство на храни, във фирмата трябва да работи поне един служител с подходящо образование, а за производството на хранителни добавки е необходима диплома по фармация или медицина.

За регистрация на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни бизнес операторите трябва да подават до Областната дирекция по безопасност на храните, съответно до Регионалната здравна инспекция редица документи, сред които е и Декларация за влагане или невлагане на съставки и добавки, включително компоненти на дадена съставка, и вещества, които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма, произведени от ГМО.

Бизнес оператор, който иска да пусне на пазара генетично модифицирани храни, ГМО за използване в храни или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, подава заявление за получаване на разрешение до Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) или до национален компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз.

Заявлението може да включва и искане за пускане на генетично модифициран фураж или ГМО за използване във фураж или като фураж.

Министерството в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява бизнес оператора за получаването му. При установяване на нередовности уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.

В 7-дневен срок след това министерството трябва да изпрати заявлението и приложените към него документи на Европейския орган по безопасност на храните.

При искане от Европейския орган по безопасност на храните Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) изготвя оценка за безопасността на храната. Министерството прави доклад за оценка по реда на Закона за генетично модифицирани организми.

Пред журналисти след приемането на закона на 27 май 2020 г. земеделският министър Десислава Танева обобщи, че според промените в закона всички санкции се завишават двойно и ако са били досега от 200 до 500 лв., стават до 2 хил.-5 хил. лева, за да съответстват на степента на нарушенията.

Под контрола на БАБХ вече ще попадат хранителните добавки и някои храни, които са били извън обсега му, а на етикетите ще пише “продукт от България” или “добито в България”. “Регламентира се онлайн търговията с храни, ще има изисквания за търсене на отговорност”, коментира Танева. Отговорността остава за оператора, уточни министърката. Министерството на земеделието ще направи и платформа за улеснение на потребителите, за да се информират при търсенето на храни.

Целта на промените е да се изсветли бизнесът, увери Танева, цитирана от агенция БГНЕС. Към министъра на земеделието пък се създава Национален консултативен съвет по храните.

Снимка: Артурс Будкевич

loading...