Българите пият заради стреса и трудния начин на живот, сочи изследване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Според данните всеки пети българин употребява алкохол редовно, съобщи в интервю за БТА доц. д-р Пламен Димитров, началник отдел „Рискови поведенчески фактори и промоция на здраве” в центъра.
Съгласно официални данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2007 г., за която има данни за всички страни от ЕС, консумацията на чист алкохол в България сред населението на възраст над 15 години е 10,04 литра на глава от населението за година. Данните на СЗО показват, че през същата година страната ни се е намирала на 18-то място в Европейския съюз, като водещи в своеобразната класация са Люксембург, Чехия и Ирландия. През 2008 г. страната ни е била на 14-то място, а през 2009 г. – на 13-то място сред 22 страни на ЕС, за които има данни, съобщи доц. д-р Пламен Димитров.
Трябва да се има предвид, че това е официално регистрирана консумация, уточнява експертът. В страните от Балтийския регион и Югоизточна Европа (включително в България) нерегистрираната консумация е висока, като някои източници я определят като 5 литра на възрастен на година.
Според „Евробарометър” най-висок процент на общо употребяващи алкохол в Европейския съюз се открива в Дания – 93%, Швеция – 90% и Холандия – 88%, а най-нисък в Португалия – 58%, Италия – 60% и Унгария – 64%. За България този процент е 73%, допълва доц. Димитров.
Над 200 милиона от пълнолетните европейци употребяват алкохол ежедневно – жените до 20 мл абсолютен алкохол, мъжете – до 40 мл, като при 58 милиона от тях употребата е над това количество, казва експертът. Всяка година приблизително 23 милиона стават зависими от алкохола. СЗО посочва, че 76,3 милиона души в света имат заболяване или разстройство свързано с употребата на алкохол.
Злоупотребата с алкохол е един от четирите рискови фактори, заедно с тютюнопушенето, нездравословното хранене и ниската физическа активност, според данни на СЗО. Тя е на трето място по значимост като рисков фактор за болести, преждевременна смъртност и инвалидност в света и обуславя 9,2% от общото бреме на болестите в развитите страни, категоричен е доц. Димитров.
Според данни на „Изследване на факторите на риска за хронични болести сред население на възраст 25-64 години в зоните на програма „СИНДИ-България” – редовно консумират алкохол 33% от мъжете и 9,5% от жените, казва доц. Димитров. Според него ежедневна е консумацията на концентрат при 12,5 на сто от изследваните, като делът на мъжете е три пъти по-висок от този на жените. Всеки ден употребяват вино 2,7% от мъжете и 1,5% от жените. Ежедневно консумират бира 21,7 на сто от мъжете и 5,1 на сто от жените, без съществени различия във възрастов аспект.
Разумно седмично количество употребен алкохол (до 280 мл АА за мъжете и 140 мл АА за жените) се установява при 78,2 на сто от мъжете и 86,8 на сто от жените. С рискова алкохолна седмична консумация (280-350 мл АА за мъжете и 140-210 мл АА за жените) са 9,1 на сто от мъжете и 7,9 на сто от жените, с високо рискова консумация (над 350/210 мл АА) – съответно 12,7 на сто и 5,3 на сто от тях. Делът на злоупотребяващите с алкохол мъже е 1,7 пъти по-голям от този на жените (съответно 21,8 на сто и 13,2 на сто). Злоупотребата е по-често разпространена при мъжете във възрастта 35-44 и 45-54 години, а сред жените – във възрастта 35-44 години.
Резултатите от „Национално изследване на факторите на риска, свързани с начина на живот сред население на възраст 25-64 г.”, проведено от НЦОЗА показва, че около 13% от българите консумират концентрати всеки ден. Консумацията на вино е по-рядка – ежедневно консумират вино 5,8%о от мъжете и 2,2% от жените, а за бирата процентите са съответно 21,7 от мъжете и 3,6 от жените.
При повечето от анкетираните консумацията на алкохол е в „разумни” граници – 70,6% от мъжете и 84,6% от жените. Високо рискова е седмичната алкохолна консумация при 8,1 на сто от мъжете (предимно във възрастовите групи до 54 години) и 1,5 на сто от жените (на възраст 45-54 г.). Изследването показва, че делът на мъжете с рискова и високо рискова консумация на алкохол е по-висок в селата, а на жените – в градовете, допълва експертът.
Според доц. Димитров всяко пето българче на 16 години (или 20,4%) се е напивало поне веднъж през последните 30 дни, като данните за 2011 г. са, че 23% от момчетата и 18% от момичетата са злоупотребявали веднъж през последния месец с алкохол. Данните са взети от изследването „Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици” (ESPAD), провеждан съвместно от Националния център по обществено здраве и анализи и Национален център по наркомании за злоупотребите с алкохол сред 16-годишните.
Изследването сочи, че 88% от 16-годишните са употребявали поне едно питие през живота си през 2003 г., 87% – през 2007 г. и 87,2% – през 2011 г. По отношение на употребата на поне едно питие през последните 30 дни, тези проценти са съответно 65 на сто – през 2003 г., 66 на сто – през 2007 г. и 65,2% – през 2001 г.
Резултатите показват, че през 2007 г. 45% от учениците (48% момчета и 42% момичета) са се напивали поне веднъж през последните 12 месеца, казва експертът.
Национално изследване на предпочитанията на българите за любим алкохол беше проведено от zdraven.bg в най-популярната социална мрежа Facebook през 2011 г. сред 55 000 пълнолетни граждани, консумиращи алкохол. Данните показват, че 31% най обичат бира, 28% предпочитат уиски, 17% най харесват водка, 9% най-често избират вино, а 7% – ракия.
Националното проучване на факторите на риска за здравето показва, че мъжете и жените с рискова и вредна консумация на алкохол са с повишено артериално налягане, най-често във възрастта 55-64 г., наднормена телесна маса или затлъстяване, повишен холестерол в серума, чувство на напрежение, притеснение или тревога. Като най-важна причина за заболеваемостта у нас, консумиращите алкохол посочват стреса и трудните условия на живот. Злоупотребата с алкохол, като причина, е посочена от едва 2,9 на сто от тях. Резултатите показват, че е изключително важно хората да бъдат информирани и да знаят каква е разумната граница на алкохолна консумация, е мнението на доц. Димитров.
Редица анализи показват наличието на връзка между консумацията на алкохол и различни видове заболявания. Връзката е причинно-следствена. Силата на тази връзка зависи от количеството на консумацията на алкохол. Най-висок е рискът от алкохола за цироза на черния дроб, рак на храносмилателната система, рак на горните дихателни пътища, хеморагичен инсулт, травми и други. Намира се също връзка с хипертонията, чернодробния рак, дебатира се такава с рак на гърдата, колона и ректума.
Смъртността в България, дължима на алкохола от различните класове болести и отделни нозологични форми e оценена в рамките на изпълнението в НЦОЗА на проект на Европейския съюз „HEM – Премахване на различията – Намаляване на преждевременната смъртност; основа за мониторинг на развитието на здравето след разширяването”. Резултатите показват, че във възрастовата група 20-44 години при мъжете – 5,6% от смъртните случаи са от злокачествени новообразувания, 44,9% от смъртните случаи са от чернодробната цироза, 41% от смъртните случаи травмите се дължат на алкохола, казва експертът.
Министерството на здравеопазването подготвя Обща програма за превенция и контрол на хроничните болести, която ще е насочена към редукция на основните рискови фактори за тези заболявания, включително злоупотребата с алкохол, като възможно е Програмата за ограничаване на злоупотребата с алкохол да е част от нея, уточнява експертът.
Снимка: zdraven.bg