Представяме здравословни есенни плодове, които често подценяваме в ежедневието.
Ето полезен списък с три изключително ценни есенни плода, които за съжаление всички ние малко или много подценяваме, и е добре да го ползваме за есенната ни трапеза:
Грозде:
Гроздето е сочно, сладко, всички го обичаме, но когато се спомене името му, в съзнанието на всички мигновено се появява мисълта за вино. Е, някои се сещат за ракия, трети пък за сянката на асмата в двора и май само децата си представят натежалите кехлибарени или черни гроздове на лозата.
Напоследък се вдига много шум относно здравословния ефект от червеното вино, дължащ се най-вече на веществото ресвератрол – мощен антиоксидант, който възпрепятства развитието на рак и на различни заболявания на сърдечносъдовата и нервната система на човека. Малцина обаче са авторите, които уточняват, че ресвератролът се появява във виното не в резултат на ферментацията и не от стените на кацата, а защото се съдържа в люспата на гроздето и може да бъде доставен на организма чрез директна консумация на плода. Така стоят нещата и с други важни полифенолни антиоксиданти – антоцианини (в червеното) и катехини (в бялото грозде).
Макар в нашата култура изразът “манджа с грозде” да се използва като неблагоприятна атестация за качествата на дадено блюдо, това растение е широко застъпено в кулинарните ни традиции.
Лозовите листа и стафидите придават неповторимия вкус на миниатюрните сармички, утвърдили се не само като традиционно ястие за един от най-големите християнски празници, но и като един от най-вкусните кулинарни символи на България в представите на повечето гости на страната.
Стафидите са неизменен участник и във великденските козунаци, както и в повечето рецепти за курабии и други печени сладкиши от бабините тетрадки.
Сливи:
Сливата е едно от най-старите познати овощни растения и в исторически план трудно може да се определи откъде произлиза, тъй като почти навсякъде по света съществуват местни сортове. Плодовете се различават значително по големина, форма и цвят, но почти всички се ценят заради отличните си вкусови качества и защото са много подходящи за консервиране като сокове, нектари, сладка и мармалади.
Сливата е богата по съдържание на органични киселини, пектин, танини, минерални соли и витамини сливите стимулират сърдечната дейност, регулират храносмилането и намаляват холестерола.
Сини сливи
Сините сливи са един от най-предпочитаните за съхранение чрез изсушаване плодове у нас. В този вид те запазват полезните си вещества цяла година и в миналото са използвани като основен източник на витамини през зимните месеци.
В българските кулинарни традиции сливите са сред малкото плодове, които се използват не само за приготвяне на сладкиши и десерти. На тях дължи неповторимия си вкус една от най-колоритните нашенски гозби – телешко със сини сливи, а в много региони на страната зелените джанки подкиселяват приятно чорби и яхнии.
Тиква:
Тиквата е един прекрасен плод и подобно на всички я обичаме. У нас се консумира основно като десерт, обработена по различни начини, директно или в комбинация с други продукти, но в много страни участва успешно и основни блюда. И то не само плодът.
Тиквата има и друг “бонус” – теквините семки.
У нас тиквените семки отстъпват по популярност на слънчогледовите, но за сметка на това са много по-полезни за здравето заради високото съдържание на протеини, цинк и витамини.
Zdraven.bg поздравява всички със специална колекция от български песни за златната есен:
Снимки: Pixabay / Flickr