Какви инфекции предават комарите?


Какви болести пренасят комарите и какво трябва да знаем за тях.

Регионалните здравни инспекции в България информират какви болести пренасят комарите.

Векторно-предавани трансмисивни инфекции са инфекции, при които причинителите се предават с кръвосмучещи членестоноги – вектори (кърлежи, комари и флеботоми).

Източници или резервоари на инфекцията в природата са диви животни и птици. При някои от тях източници или резервоари са домашни животни и птици, а при малка част и човекът.

Комарите (Culicidae) са над 3500 вида. Обитават най-често застояли води. Те са временни паразити, като при почти всички видове женските пият кръв, която е необходима за развитието на яйцата им. След ухапване от комар се усещат сърбеж и парене, които се дължат на белтъците които се съдържат в тяхната слюнка.

Различните хора притежават различна чувствителност към ухапванията от комари от пълна нечувствителност през средно силна реакция, до голяма чувствителност (алергична реакция).
комар


Комарите са причинители на десетки бактериални, паразитни и вирусни инфекции, като, Малария, Енцефалит, Западнонилска треска, Тропическа треска, Денга, Чикунгуня, Туларемия и други опасни заболявания, без самите те да развиват признаците на заболяванията.

Малария

Маларията е заразно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Предаването на инфекцията става по кръвен път при:

  • ухапване от заразен комар (род Anopheles);
  • по време на бременност при увредена плацента;
  • по време на раждане при смесване на кръвта на майката и на плода;
  • при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител, и чрез замърсени спринцовки и игли.

Инкубационният (скрит) период от заразяването до проявите на болестта е от 9 до 60 дни. Началните прояви на маларията са грипоподобни с продължителност 3-5 дни. Заболяването се проявява с малариен пристъп (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време. Маларийният пристъп продължава от 6 до 12 часа и протича в следните три фази: I фаза – треска (разтрисане); II фаза – фебрилитет – температурата бързо се покачва и достига до 40 – 41оС; III фаза – обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария. Ако заболяването не се лекува, пристъпите преминават и болните стават паразитоносители.

Възприемчивостта е всеобща, но най-податливи са децата в ранна детска възраст. Природната ендемичност се определя от следните условия – наличие на комари, блата и възприемчиво население.

В зависимост от видовата принадлежност на причинителите се различават няколко вида малария, от които тропическата протича най-тежко (болният може да изпадне в маларийна кома или да умре).

600x120

Географски райони на разпространение – Африка, Азия, Централна и Южна Америка, Турция. Сезонност – в райони при температура над 16 (у нас април до октомври), в тропическите страни – целогодишно. У нас от 1965г маларията не се счита за местно ендемично заболяване. Регистрираните случаи са с внесена малария.

Честата среща с маларийния плазмодий води до създаване на имунитет, той обаче не предпазва от заболяване, а само намалява тежестта на протичането.

Денга

Денга е остро инфекциозно заболяване e Dengue virus, който не е устойчив във външна среда. Обикновените дезинфекционни средства го унищожават бързо. Преносители са азиатските тигрови комари.

Епидемичната верига включва маймуни или болен човек и комарите, които стават заразителни след 8-12 дни при температура над 20 градуса по Целзий. Продължителността на заразителност на комара е до края на неговия живот-около174 дни.

След ухапването от заразен комар вирусите попадат в кръвта и атакуват различни органи и тъкани, особено черния дроб, миокарда, бъбреците и главния мозък.

Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Заболяването започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, главоболие, силни болки по мускулите и ставите, световъртеж, повръщане, безапетитие, фотофобия, зачервено лице и лигавици на носа и гърлото. Обективно се установяват хипотония (понижено кръвно налягане), увеличение на черния дроб и периферните лимфни възли.

Към 2-3-ия ден се появява генерализиран петнист или скарлатиноподобен обрив по разгъвните повърхности на крайниците и лицето.

На 3-4-ия ден температурата спада рязко, признаците на отравяне отзвучават, обривът изчезва. Може да последва сърбеж и лющене на кожата. Често след 2-3 ден се появява втора температурна вълна с по-ниски стойности.

Възстановителният период е продължителен и протича с оплаквания от безсилие, главоболие, болки по ставите и др. Прогнозата е благоприятна. Изграденият имунитет е временен и трае около 18 месеца. Образуваните антитела обаче нямат продължително протективно (предпазно) действие, поради което повторни заболявания са възможни отново.

Сравнително неизвестната треска Денга е разпространена основно в Южна Азия, Китай, Индокитай, Япония, Централна Америка.

Чикунгуя

Чикунгуята е остра вирусна инфекция. Причинява се от Chikungunya virus. Естествен резервоар на вируса в природата са маймуни и някои птици. Източник на заразата е болният човек.

Причинява остро болезнено възпаление на ставите, подобно на Денга. Инкубационният период е между 3 и 12 дни. Началото е внезапно с втрисане и повишаване на температурата до 39-40 градуса, силна адинамия (безсилие), болки по ставите и мускулите, особено в кръста.

След 3-5 дневен период температурата се понижава, но след 1-2 дни отново се повишава. По кожата на тялото се появява едър петнист обрив и сърбеж. Тежките случаи протичат с кръвонасядания по кожата и видимите лигавици, понякога и с кухинни кръвоизливи.

В повечето случаи пациентите оздравяват напълно, но е възможно ставните болки да продължат няколко месеца до година. Регистрирани са и случаи на очни, неврологични и сърдечни усложнения. Няма сигурно лечение на болестта.

Чикунгуята е разпространена главно в Африка и Азия, като до 40% от населението на някои острови в Индийския океан.

Западнонилска треска (Западнонилски енцефалит)
Западнонилският енцефалит е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от западнонилски вирус. Ясно е изразена лятно-есенната сезонност в Европа, в Северна Африка където климата се характеризира с високи температури, но западнонилската треска може да се появи през цялата година.

Източници на зараза (естествен резервоар) на вируса са дивите и синантропни (градски) птици. Болният човек не е източник на зараза. Заболяването се предава по трансмисивен път с преносители комари от рода Culex, които са сред най-честите вектори на вируса.

Инкубационният период на Западнонилската треска е 5-7 дни. Началото на болестта е внезапно, с втрисане, повишаване на температурата до високи стойности, поява на главоболие, мускулни болки и обща слабост. Наблюдава се сънливост, болки в главата, увеличение на лимфните възли и петнист обрив по кожата, признаци на менингит и рядко развитие на енцефалит. При доброкачествено протичане, оздравяването настъпва за 5-7 дни. В Африка заболяването е доброкачествено, а в Европа е с тежко протичане.

Заболяват основно възрастни хора.

Лайшманиози

Лайшманиозите са група трансмисивни протозойни заболявания при човека и бозайниците, които се характеризират с тежки поражения на вътрешните органи (висцерална лайшманиоза) или поражения на кожата и лигавиците (кожна и кожно-лигавични форми).

Лайшманиозита се причиняват от едноклетъчните паразити от род Leishmania, които се развиват в организма на човека и гръбначните животни (кучета, гризачи, котки, коне, овце) и диви животни, както и в организма на насекомите.

Предаването на заразата става чрез различни видове флеботомуси (насекоми). Те се заразяват при смучене на кръв от болни хора и животни. Заболяването има природна и синантропна (градска) огнищност в много страни с тропичен, субтропичен и умерен климат. Сред животните най-често се поразява кучето.

Средиземноморската висцерална лайшманиоза е сезонна, проявявайки се през пролетта (м. април) и рядко през м. ноември.

Инкубационният период е 3-10 месеци. Заболяването започва с температурни пристъпи като по 2-3 пъти в денонощието пациентът вдига 39-40 градуса, отпадналост, намален апетит. Увеличават се далакът, черният дроб и лимфните възли. Този период продължава 2-6 седмици. Кожата е с тъмен почти черен цвят. Анемията прогресира, хемоглобинът силно намалява. Общото състояние на болния се влошава. Намален е мускулния тонус и телесната маса. Настъпва кахексия (измръшавяване). Болните умират от вторични инфекции и сърдечно-съдова недостатъчност.

Усложненията, които лайшманиозата причинява водят неминуемо до смъртен изход, ако не се проведе своевременно специфично лечение. След преболедуване от лайшманиоза остава доживотен, траен имунитет.

В България се среща рядко разпространение на лайшманиоза- висцерална и кожна форма.

Треска Зика (Зика вирус)

Треска Зика (Zika Fever) е арбовирусна инфекция при хората, причинявана от вирус от род Flavivirus и се пренася от комари предимно от род Aedes, пише Wikipedia.

Заболяването е най-характерно за тропическите райони на Африка и Югоизточна Азия. Клинически се проявява с инфлуенцоподобни признаци, подобно на тези при денга и западнонилска треска, но за разлика от последните изходът е благоприятен.

Към вируса са възприемчиви хора, боледуват и макаци. Комарите представляват вектор като го предават от болен към здрав посредством кръвосмучене и инокулиране на причинителя. Известни са няколко вида преносители на вируса от род Aedes – Aedes africanus, Aedes apicoargenteus, Aedes luteocephalus, Aedes aegypti, Aedes vitattus и Aedes furcifer.

Основните клинични признаци са главоболие, конюнктивит, болки в ставите на ръцете и краката и обрив по тялото. Симптомите продължават от 2 до 10 дена. Има описани случаи на поразяване на плода при бременни жени. Вирусът причинява тежки малформации на главата при новородени бебета (микроцефалия).

Няма сигурно лечение на треската Зика. То е насочено към облекчаване на симптомите, основно тези свързани с болките в ставите. Използват се нестероидни противовъзпалителни средства, но без аспирин, поради повишен риск от кръвотечения. Ваксина против заболяването не се прилага.

Снимки на комар: Марк Минге; skeeze