Какво е Листерия и листериоза?


бактерия Листерия

Какво трябва да знаем за патогена Листерия и опасното заболяване, което причинява?

Листерия се нарича род патогенни бактерии, който има 6 вида.

Два от видовете Листерия причиняват заболяване при хората – Листерия моноцитогенес (Listeria monocytogenes) и Листерия Иванови, който втори вид е открит от български ветеринарен микробиолог.

Бактериите Листерия са силно устойчиви спрямо действието на химичните и физичните фактори на околната среда, благодарение на което могат да се съхраняват във водата, почвата и хранителните продукти за седмици и дори повече от месец. Притежават висок праг на резистентност към топлина, което трябва да бъде взимано под внимание при пастьоризацията на млякото, тъй като бактериите могат да преминат в млякото по време на доене на болно животно.

Листерия моноцитогенес е най-разпространената бактерия от този род и тя причинява тежкото заболяване листериоза. Листериозата е вид инфекциозно заболяване, което се характеризира с разнообразна клинична картина и принадлежи към групата на зоонозите, съобщава РЗИ.

Симптомите на листериозата са общо неразположение – висока температура, главоболие, световъртеж. Рискът от заразяване е най-висок при хората с отслабена имунна система, болните, бременните, възрастните и кърмачетата.

Симптомите на листериоза включват също септицемия, менингит, енцефалит, язва на роговицата, пневмония, вътрематочни или цервикални инфекции при бременни жени, което може да доведе до спонтанен аборт (от второ до трето тримесечие) или мъртво раждане.

Стомашно-чревните симптоми, като гадене, повръщане и диария, могат да предшестват по-тежките форми на листериоза или могат да бъдат единствените изразени симптоми. Преживелите новородени могат да страдат от granulomatosis infantiseptika – огнищни некрози в черния дроб, слезката и по-рядко в белия дроб. Ако заразяването се осъществи по време на раждането инфекцията се проявява като менингит, менингоенцефалит или сепсис.

Източник на заразата са голям брой диви и домашни животни, месни и рибни хранителни продукти, като източник може да бъде и болният човек. Преносител на заразата могат да бъдат и някои видове кърлежи. Много плодове, които имат пореста структура, каквито са пъпешите например, се инфектират с Листерия дори само при допир със заразени почва и вода.

Листериите се отделят с мляко, урина, фекалии, яйца, носен и гърлен секрет, храчки, околоплодни води и други. Във външна среда листериите са много устойчиви. В почвата, в зависимост от сезона се запазват от 33 дни до 5 месеца, в открити водоеми – до 1 година, в сено – 134 дни, а в осолени меса и сирене издържат 20 дни.

Пътищата на предаване на заразата са няколко: въздушно-капков, алиментарен (хранителен), контактен и трансмисивен (чрез ухапване от кърлеж). Съществуват още и полов път на предаване на инфекцията, както и заразяване на плода от болната майка.

Характерно за листериозата е засягането и увреждането на централната нервна система и на редица вътрешни органи, в които се образуват множество специфични грануломни възли, наречени листериоми.

Инкубационният период на заболяването е от 4 до 45 дни (най-често от 4 до 7).

Листериозата при възрастните протича в няколко различни форми: ангинозна, очно-жлезна, нервна и катарал.

Ангинозната форма се характеризира с остро начало и изразен токсоинфекциозен синдром. Болните се оплакват от болки в гърлото, сливиците са увеличени, с налепи по тях. При прегледа се установяват увеличени регионални лимфни възли.

Очно-жлезната форма се характеризира с регионален лимфаденит и развитието на остър конюнктивит.

Нервната форма протича тежко, като най-често се развива серозен или гноен менингит. Може да се наблюдава и изолираното засягане на различни черепномозъчни нерви и други неврологични оплаквания от страна на заболелите.

В малък процент от случаите на листериоза се засяга централната нервна система и това води до тежки листериозни менинго-енцефалити. При тях се получават грануломи в мозъчната тъкан, които са много трудни за лечение и с висок леталитет. Смъртността при листериозните менингити достига до 70%, а вероятността болните да останат с трайни неврологични увреждания също е висока.

Поради риска от вътреутробно предаване на инфекцията, важно място заема листериозата при бременни. Обикновено протича като катарална форма, с температура, болки в гърлото и подути лимфни възли. Листериозата може да се предаде на плода чрез плацентата, дори и ако майката не показва никакви признаци на заболяването.

При заразяване на плода по време на бременност по принцип се развива остър хориоамнионит, водещ до мъртво раждане или до преждевременно раждане, инфекциозно увреждане на много органи и системи на плода. При заразяване на новороденото по време на самото раждане признаците на вродената листериоза се проявяват 1-2 седмици след раждането. Болестта нерядко протича изключително тежко. Листериозата може да се придружи с бронхопневмония, увеличение на черния дроб, жълтеница и други сериозни заболявания и симптоми. Затова е изключително важна ранната диагностика на това изключително коварно заболяване. При често повтарящи се ангини, възпаление на яйчниците, шийката на матката, при наличието в миналото на повтарящи се аборти или мъртви раждания, жената може да се изследва и за бактерията листерия.

За поставяне на диагнозата на заболяването се изследват кръвта, ликвора и други секрети, като се търсят листериите чрез различни микробиологични методи. При серологичните методи за наличие или не на листериоза се съди по получените титри.

Острите форми на листериозата се третират с антибиотици от групата на макролидите, тетрациклините, ампицилин, които се прилагат комбинирано с гентамицин и пеницилин. Тетрациклинът не се препоръчва при заразени бременни жени, те трябва да се лекуват с пеницилинова терапия. Прогнозата за изход на заболяването при деца на възраст под 1 година и възрастни над 60 години е много лоша, както и при хора с тежки съпътстващи заболявания като рак, ХИВ и др.

При неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми да се търси незабавно лекарска помощ, като лекуващият лекар обезателно се уведоми за наличието на някои от рисковите фактори за заболяването – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени меса или риба, мляко и яйца, риболов или къпане в замърсени водоеми и други.

За да се намали риска от инфектиране с листерия се препоръчва избягването на меките и сини сирена, пресни месни пастети, пушена риба. Преработените на топлинна обработка риби могат да се консумират. Нужно е храната да се обработва при температура над 75 градуса. Непастьоризираното прясно мляко и храна, която е приготвена с него, не бива да яде. Месата трябва да бъдат обработени много добре. По време на процеса на готвене се препоръчва отделянето на месо, риба и зеленчуци от вече приготвените ястия. Преди консумация суровите плодове и зеленчуци трябва да бъдат старателно измивани.

Снимка на проба с бактерия Листерия моноцитогенес: Нейтън Рединг

loading...