Учени разкриха каква е коварната роля на ежедневен стрес върху инфаркти и инсулти.
Според изследвания, публикувани в неделя в списанието Nature Medicine, хроничният стрес “се отразява на имунната система чрез увеличаване на броя на белите кръвни клетки и изостря възпалението на атеросклеротичната плака”, се казва в резюме на научната статия.
Белите кръвни клетки играят важна роля в борбата срещу инфекциите. Но, когато имате прекалено много от тях или те са на грешното място, могат да бъдат вредни, отбелязва Матиас Нахрендорф от Харвардското медицинско училище в Бостън, САЩ, един от съавторите на проучването, цитиран от агенции АФП и БГНЕС.
Плаката е прогресивно натрупване на отлагания, особено мазнини, по стените на артериите, които в крайна сметка се втвърдяват и се свиват. Когато плаката се откъсва или отделя, е вероятно да се образуват съсиреци, които могат да доведат до инфаркт или инсулт.
Учените изследвали 29 лекари интернисти, работещи в интензивното отделение, като ги подлагали на кръвни проби по време на работа, но и когато били в отпуск. Те трябвало да попълнят и въпросници за равнището на възприемане на стреса.
Като сравнили пробите, учените успели да покажат, че стресът активира клетки в костния мозък, които причиняват свръхпроизводство на бели кръвни клетки. Излишъкът от клетките създал тенденция те да се натрупват заедно на вътрешната стена на артериите, което изострило възпалението на атеросклеротична плака и довело до образуването на съсиреци.
В друго изследване, публикувано в средата на юни 2014 г. в изданието mBio, списанието на Американското общество за микробиология, други изследователи оценяват ролята на бактериите в отслабването на атеросклеротичните плаки.
Според Дейвид Девис от нюйоркския университет Бингхемптън стресът отделя хормони, които атакуват като леплив филм вътрешността на артериите. Този леплив слой или “биофилм” аглутинира бактериите. Когато те получат молекулярен сигнал, те се освобождават чрез отделяне на ензими, които могат да дестабилизират атеросклеротичната плака.
За да достигнат до тези заключения, изследователите култивирали различни видове бактерии, които подложили на въздействието на норепинефрин – стресов хормон. Най-малко една от тях – Pseudomonas Aeruginosa – е била способна да разтвори биофилма.
Според изследователя, регулирането на тази бактерия в артериалната плака може да бъде “толкова важно, колкото това на холестерола”.
Холестеролът е един от рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Други рискове са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, затлъстяването, диабетът или генетичното предразположение.
Според френско изследване, публикувано миналата година, хората, които се оплакват от ефекта на стреса върху здравето си е два пъти по-вероятно да получат сърдечен удар, отколкото тези, които не се обявяват за стресирани.
Снимка: Stuart Pilbrow