Представяме най-емблематичните ястия за Пловдив и региона.
Станимашки сарми и баница татлъ се правят в Пловдивско.
В района на Южна България много от ястията в миналото, които са били познати по гръцките места, са идвали чрез керванджиите и овчарите през Родопите. До 40-те години на 20 век храната на българите основно се състои от каши и зърнени храни с ръжено, пшенично и царевично брашно, коментира за БТА Грозделина Георгиева, уредник в Етнографски музей – Пловдив. Правили са се каши с всякаква зеленина, подкиселена туршия, сирене, извара. Особено популярни растения, които днес смятаме за плевел, но все повече навлизат в здравословната кухня, са щирът и киселецът. Те всъщност са познати отдавна в нашите земи и прадедите ни са ги консумирали, посочи Георгиева.
В края на 19 и началото на 20 век масово се залага киселото зеле. С него се правят много ястия с различни имена в етнографските региони у нас. В пловдивския регион характерни са сармите, получили названието станимашки. Наричат се така, защото идват от Асеновград, където гърците започват да ги правят, но със стафида, обясни Георгиева. Сармите са изключително малки, само от кайма и ориз. Дали ще са със смляно или кълцано месо, няма значение. При приготвянето им не се залага толкова на навиването, а на притискането. Искат се нерви и помощ, за да се навият за цялото семейството, коментира етнологът.
Хлябът за българина е ритуална храна и присъства на всяка трапеза В миналите години се използвали главно лимецът и ръжта, разпространени в Родопите. Като форма хлябът змиорка, който бил змия с главата вдигната, го има само в Първомайския район. Правил се на Сирни заговезни, когато се гонят змии и гущери. Никога не се прави квасен хляб, когато има родилка в къщата. В тези 40 дни трябва да се взима квас от друга къща. Това е свързано с поверието на българите, защото имаме силен езически пласт, свързан с предохранителни мерки, да не се случи нещо, обясни Георгиева. По думите ѝ буренията е интересно ястие, на което в Южна България се слагали различни съставките. Навсякъде има зеле – кисело или прясно, картоф или ориз, сланина. В района на Тракия е с ориз и често се пълни в сушени чушки, когато е зимна гозба. Пече се на фурна.
Татлъ е баница с орехи, характерна за полските региони. Полива се с гореща мазнина – олио, шарлан, зехтин, когато са пости, или с разтопено масло. Пихтията или пачата е обредна храна за Васильовден. Тя се прави от глава, крачета и уши. Била е ритуална за берекет за новата година.
Най-популярни в миналото са кашите. Хранителни са и човек дълго се чувства сит. Сиренова, пататова, празена, гъбена, рибена, изобщо всичко, което може да се добави, се е слагало в кашите, разказа етнологът. Когато дойде гост с много масло се правят пържени яйца в обилно количество. Правила се баница, отново с много масло или питка, полята с мазнина. Това са простички храни, но с истински продукти и българинът е ценял това нещо, посочи Георгиева.
В полето и Средногорието под капама се разбира не варианта от Банско с кисело зеле и много видове меса, а дивечовите ястия в гърне – заешко, еленско, глиганско. Те се изкисвали и със сланина, много лук и подправки се слагали в гърнето, което се зарива във жарта, обясни Георгиева.
Тараторът се е наричал в миналото жабуняк. Млякото е късна добавка. Слагали се вода, оцет, сол, счукан чесън, орехи, джанки или зелени пъпешчета, а в последствие краставица. Жабунякът е бил предпочитан при работа на полето. Българинът е страшно практичен в храната и е внимавал на нивата да не се натоварва организмът, за да издържа на работа, но и да е сит, обясни етнологът. Първо заменили водата с мътеницата, а после започва да се слага киселото мляко.
Още от кулинаро-историческата поредица „Кои са най-емблематичните ястия за България?“:
Най-емблематичните ястия за София и региона
Най-емблематичните ястия за Варненския край
Най-емблематичните ястия за Стара Загора и региона
Пататникът е емблемата в кухнята на Родопите
Снимка на сарми: Alanya.Dk / Pixabay