Коледна диета Рождественски пост


пост

Какъв е диетичния режим на Рождественски пост, наричан Коледен и какви храни и кога може да приемаме?

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Всеки пост, който не е свързан с молитва, е тип диетично хранене, именно което разглеждаме в настоящата статия, и също носи здравни ползи за организма чрез ограничаване на консумацията на някои храни, основно съдържащи животински мазнини, и наблягане на други, за които и здравните власти посочват, че са полезни.

Според Българската православната църква, след деня в памет на св. апостол Филип, който се почита на 14 декември, започва четиридесетдневният пост, наричан често четиридесетница на ап. Филип или Филипов пост, т.е. от 15 декември. Този пост е установен сравнително късно, спрямо останалите, в чест на Раждането на Спасителя. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя. В модерния свят най-често този пост е познат като Коледен пост.

По своята диетична строгост Рождественският пост отстъпва на другите многодневни пости в Православния календар – на Великия пост и Богородичния пост, и не се различава съществено от Петровия пост, освен сезона на провеждането му. В много църковни устави дните от 20 до 24 декември, които обхващат Коледния пост, са свързани с по-големи ограничения в хранителния режим, подобно на дните преди Великден.

Според църковния Устав на Българската православна църква по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина, отбелязва pravoslavieto.com.

По отношение на количеството на приеманата разрешена в съответния ден постна храна и броя хранения няма указания в Църковния устав, затова препоръчваме да изяждате толкова, колкото е необходимо, за да заситите глада и без да преяждате, защото преяждането вреди на организма, дори да е еднократно.

Безгръбначните животни, като охлюви, омари, раци, скариди, миди, октоподи, се считат за постни храни, пише в Църковния указ. Имайте предвид, че в него не е упоменато, че пиенето на алкохол е разрешено по време на постите, освен вино в изрично посочени дни.

Като цяло хранителният режим на Коледния пост ограничава консумацията на всякакви животински продукти като месо, яйца, мляко и млечни продукти, сред които масло, извара, сирене и кашкавал, с изключение на риба и морски дарове в определени дни. Плодове и зеленчуци, зърнени продукти, приготвени без животински съставки (масло и яйца), растителни масла, билкови варива и отвари, чайове, кафе и натурални сокове, а и естествено вода, може да консумирате на воля, ако изпитвате глад и жажда.

Коледният пост е изключително беден на мазнини и в периода на спазването на тази диета натрупаните излишни запаси мазнини в тялото ви ще започнат да изгарят, а като резултат това може да доведе до намаляване на теглото ви. За постигането на максимални здравни ползи от Коледната диета препоръчваме да използвате в този период разнообразно меню, съдържащо разрешените храни.

Как протича Коледния пост?

В седмицата 15 – 22 ноември се храним само растителна храна с растително масло, т.е. салати с хляб и подправки, както плодове и зеленчуци и производните им течности – чай, кафе, сокове, отвари.

В периода 23 ноември – 19 декември освен растителна храна се разрешава и яденето на риба, освен в дните сряда и петък. В дните, когато може да се храним и с риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина, т.е. супи или друго готвено с разрешените продукти, както и хапването на безгръбначни.

От 20 декември до 24 декември се храним отново само растителна храна с растително масло.

На 25 декември, Рождество Христово, Коледните пости приключват и вече може да се блажи – т.е яде месо и животински продукти, като и да се консумира алкохол, препоръчваме при желание да изберете вино.

Не на всеки се препоръчва спазването на постите. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и занимаващите се с продължителна физическа дейност и спорт се разрешава облекчен режим.

След дълги пости приемането на блажна храна в празничните дни трябва да става постепенно.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинския пост, казват църковните наместници. Съветваме желаещите да научат повече за религиозната същност на поста да се обърнат към духовник от Българската православна църква.

Снимка на рибно ястие със зеленчуци: Моника Шрьодер