Двете интервенции на гигантски аневризми, осъществени от германския топ неврорентгенолог проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков в УМБАЛ Св. Иван Рилски приключиха успешно.
Проф. Хенкес и Доц. Сираков приключиха успешно две интервенции на гигантски аневризми и двамата пациенти са будни и с добър тонус в реанимацията на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
54-годишен мъж и 61-годишна жена с животозастрашаващи мозъчни аневризми получиха шанс за живот днес. Пациентите бяха третирани с иновативна неинвазивна технология. В лекарския екип участваха световноизвестният германски лекар проф. Ханс Хенкес, един от пионерите в интервенционалната неврорентгенология, и българският му колега доц. Станимир Сираков, който е председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология. Колеги на двамата медици наблюдаваха операциите на видеостена в аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
И двата случая са изключително редки и носят риск за живота на пациентите, както, ако не бъдат оперирани, така и по време и след операцията.
Преди да влезе в операционната доц. Станимир Сираков обясни: „Тук няма място за класическа нервна хирургия. Тъй като е много дълга лезията, просто трябва да се изгради буквално казано нов съд чрез поставяне на много стентове от последно поколение, застъпващо се, за да изградим нова циркулация в мозъка и да изолираме съответно аневризмата, която продължава да нараства и да оказва компресия върху мозъчния ствол“.
Мъжът е диагностициран в столичната болница „Св. Иван Рилски“ преди малко повече от година, след като дълго време се оплаквал от мъчително главоболие. От самото начало пациентът е бил наясно за рисковете – ако заболяването му не бъде третирано, има огромен риск от фатален изход до края на годината, а вероятността да почине по време на операцията или веднага след нея е 30 на сто. След консултации с проф. Хенкес лекарите вземат решение да се чака колкото е възможно, докато интервенцията стане неизбежна. Моментът настъпва и на 15 август 2019 г. 54-годишният пациент получи своя шанс за живот.
Според проф. Хенкес, който на няколко пъти е консултирал пациента, рискът той да загине по време на операцията се е изчислявал на 30%. Ако не бяха предприети действия обаче, вероятността болният да умре до края на годината е била 60%. (За сравнение, при по-обикновените случаи операцията крие около 1,5-2% риск от фатални усложнения. 30% означава, че всеки трети с такава аневризма е загинал).
За около два часа на пациента бяха поставени 10 стента. При подобни сложни интервенции винаги има 24-часов рисков период. След като той премине, може да се каже със сигурност, че до няколко седмици пациентът ще бъде излекуван, коментират лекарите.
„Към момента и двамата пациенти са будни и в добър тонус. Първият пациент, опериран сутринта, дори поиска да се храни, което е чудесен знак“, коментира сложните операции доц. Сираков.
Проф. Ханс Хенкес е сред световните топспециалисти в лечението на сложни аневризми с над 30-годишен опит. Той подчерта, че съвременните технологии многократно увеличават шансовете за живот на пациенти с подобни страдания: „Това е една нова технология, която започна да се развива преди 1-2 години. Тогава нашите медицински изделия и технологии бяха изключително примитивни, докато сега те се доближават до научната фантастика. Много се радвам на това, което ще ви покажем днес и надявам, че след години тази технология ще се развива много успешно и в България“.
Интервенцията е нещо, което рядко може да се наблюдава – не само в България, но и в световната практика, и беше предавана на живо в Аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Десетки специалисти от различни болници в България проследиха какво правят проф. Хенкес, който е един от тримата най-добри неврорентгенолози в света, и доц. Сираков, който ръководи Референтният център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Вторият случай също беше силно комплициран, макар и не толкова рисков. Пациентката беше 61-годишна жена, която вече веднъж е била третирана от екипа на доц. Сираков, тъй като аневризмата й е била пред спукване.
„Тогава я третирахме в състояние на спешност с койлове, което реши проблема за момента, но не и за в бъдеще. Затова сега, заедно с проф. Хенкес, поставихме 1 стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира. Тази операция също е много рискована, макар и не колкото първата (рискът пациентката да не издържи операцията или да почине след това е 10%), затова предпочетохме в този момент до нас да е проф. Хенкес“, обяснява единственият сертифициран български неврорентгенолог – доц. Станимир Сираков.
“Разраства се подобно на туморно образование и ако тази аневризма не бъде лекувана тя ще доведе до мозъчен инсулт. Ако не направим тази интервенция, пациентът има до 2-3 години продължителност на живота, докато с тази процедура можем да постигнем пълно излекуване”, каза още проф. Ханс Хенкес.
Двамата пациенти са настанени в реанимацията на болницата, където ще бъдат под 24-часово наблюдение в следващите няколко дни. Около месец е критичният период за първия пациент. А иначе самото възстановяване трае между 3 и 6 месеца. В този период, във всеки момент състоянието на пациентите може да се влоши. Затова, дори да нямат конкретни оплаквания, на пациентите се правят контролни прегледи на третия и на шестия месец. Чак половин година след интервенцията може да се каже със сигурност, че опасността е преминала.
„Обикновено в този момент казваме на пациента: от тук насетне не очакваме влошаване от сегашното ви състояние“, обяснява доц. Сираков.
Проф. Ханкес беше в България по покана на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Идването му у нас спести на НЗОК над 300 000 лева, които иначе трябваше да бъдат дадени за лечение в чужбина, при това само на единия пациент.
За тези две манипулации болница „Св. Иван Рилски“ е поискала от Здравната каса 150 000 лева. Ако те бъдат отпуснати, ще покрият само консумативите за единия от пациентите. Всичко останало, включително хонорара и разноските по пребиваването на проф. Хенкес в България, се поема от фармацевтичната компания, която произвежда въпросните консумативи. Недофинансирането на подобни сложни медицински случаи е проблем и за пациентите, и за лекарите, коментира д-р Стефан Боговски от екипа на доц. Сираков: „Тъй като Здравната каса допуска само до 30 000 лева за скъпоструващи консумативи, а в случая се поставиха 10, което е абсолютно 1/10 покрива от това, което ще струва за самия пациент. Не се говори с пациентите за пари, но понякога е трудно. Средствата, които Касата покрива, в повечето случаи са достатъчни, но има такива комплицирани случаи, в които те абсолютно не достигат за максималното и адекватно лечение на пациента“.
Ако двамата пациенти бяха заминали за лечение в чужбина, Касата трябваше да плати за тяхното лечение над 500 000 лева, допълват лекарите и съветват при силно главоболие с гадене и загуба на съзнание веднага да се търси спешна помощ.
В България годишно се откриват около 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ през миналата година. От началото на 2019 година до сега случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и световната тенденция.
Снимка: УМБАЛ Св. Иван Рилски