Все още далеч от лечението на СПИН, констатират медици и изследователи.
Изследванията на вируса на СПИН се движат по път, пълен с коварни препятствия. Въпреки напредъка и няколко случая на функционално възстановяване, за които съобщават медиите, борбата срещу вируса е далеч от своя край, пише изданието Futura.
Хората със СПИН днес вече могат да живеят толкова дълго, колкото останалите, но остават до края на живота си на строга медикаментозна терапия. Ако тя спре, вирусът бързо изниква от някъде и ги превзема отново. Защо?
Антивирусните лекарства позволяват да се въздейства върху вирусната активност и той става неоткриваем чрез конвенционалните техники. Но това не означава, че той е изчезнал напълно. Част от вирусната ДНК се настанява в генетичния материал на някои Т-лимфоцити и спира да се възпроизвежда. Благодарение на тази стратегия вирусът става невидим за медикаментите и лукаво чака точния момент, за да нападне отново. Изследователи от цял свят се опитват да намерят начин да премахнат тези ретровирусни резервоари в тялото, но за съжаление усилията им досега не се увенчават с успех.
Вирусът на СПИН е специалист по маскировка.
За успешна борба с врага, е важно да го познаваш. Заради този принцип учени от университета “Джон Хопкинс” си зададоха въпроси за наличието на неактивни провируси или вируси в организма. Тяхното изследване, публикувано в списание Cell, доведе до тревожни резултати. Оказва се, че ХИВ резервоарите са много по-големи, отколкото се смяташе преди. Това не означава, че борбата срещу вируса на СПИН е невъзможна, уверява Робърт Силичиано, ръководител на изследването. Сега трябва да съобразим нашата работа с тези нови данни, казва той, цитиран от агенция БГНЕС.
ХИВ заразява предимно CD4 + Т – клетки, където се размножава в големи количества. Чрез антиретровирусната тройна терапия може да се предотврати неговата репликация, но вирусът все още се крие в паметта на имунните клетки като Т-клетките.
Екипът от САЩ не е първият, който се опитва да се справи с тази задача. Досега са използвани два подхода за определяне на броя на провирусите в тялото. Но американските учени обединяват двата подхода, за да избегнат недостатъците им. Силичиано и екипът му за първи път стимулират Т-клетките повторно, за да активират провируса и така откриват 12% непокътнат генетичен материал от вируса.
Според учените “вирусите се репликират и това показва, че те имат способността да се събудят по всяко време”.
След като авторите повтарят експеримента чрез активиране на лимфоцитите за втори път, те успяват да докажат, че вирусните резервоари са по-големи, отколкото се смяташе досега. Със съпоставяне на данните авторите смятат, че техният размер е 60 пъти по-голям от очакваното. За Силичиано “това е значително увеличение, а това значително увеличава и препятствията, които ни отделят от един от начините да се излекува СПИН. Въпреки че тези резултати са тревожни, те помагат да се разбере по-добре заболяването и да се доближим още малко до лечението му”.
Снимка: Ted Eytan