Любо Киров е с най-продавания албум в България за 2022 година

Любо Киров Целуни ме

Международната федерация на звукозаписната индустрия обяви най-продаваните албуми в България за 2022 година.

Албумът на Любо Киров „Целуни ме“ е на първо място по продажби на българския пазар за миналата година. Това съобщават от националната група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за България. Те се позовават на данните от годишния доклад на IFPI – Global Music Report за 2022 г.

Любо Киров е сред най-известните български певци в Instagram.

„Целуни ме“ е следван от „Harry’s House“ на Хари Стайлс (на второ място) и „Dawn FM“ на The Weeknd (под номер 3).

Българското присъствие в ТОП 10 за бестселър албуми у нас включва още Миро („Мироглед“, под №6), Дара („Родена такава“, под №7), и Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени („Жълт код“, под №8).

За съжаление на изпълнителите с най-продавани албуми в страната, нито един от тях няма песен в ТОП 100 на най-големите хитове в България за 2022 година, която класация се компилира от данните на YouTube и Spotify за най-често пусканите по избор на потребителите в страната песни. Класацията се съставя за поредна година от Zdraven.bg, като всеки хит в нея е пускан от почитателите по над 3 милиона пъти в България. През 2022-ра точно 117 заглавия са избирани от българите и пускани по над 3 милиона стрийма.

Докладът на IFPI – Global Music Report за 2022 г. показва растеж от 23.9% на българския музикален пазар спрямо 2021 г. Индустрията ни е генерирала общо 11.4 милиона щатски долара. Наблюдава се и ръст в платените стриийминг абонаменти у нас – за 2022 година те са се увеличили с удивителните 48.5% спрямо предходната.

Българските музикални продуценти са получили с 9.4% повече приходи от управление на права спрямо 2021 г., което е вторият най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга. Ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година – 96.7%, показват данните от доклада.

„Локалният репертоар става все по-мощен двигател за развитие на музикалната индустрия. За пръв път в десетгодишната история на глобалните класации на IFPI латино артист спечели приза за най-продаван албум на 2022 г, и това е Bad Bunny. В ТОП 20 на същата селекция осем позиции са окупирани от корейски поп феномени. В поне 23 държави класациите за най-продавани албуми се оглавяват от местни артисти, а в някои пазари – като например Италия – класацията включва 100% локален репертоар. В този смисъл водещата позиция на Любо Киров и успехът на албумите на още трима български артисти е в унисон със световната тенденция публиката да оценява все по-възходящо локалните си артисти и култура.“, коментира Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП.

„Растежът на музикалната индустрия в България с впечатляващите почти 24% е много радващ факт, но независимо от това, България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари, където сме на 54-то място от общо 70 пазара, които IFPI наблюдава. Факт обаче е, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции, от 56-то на 54-то място“, допълва тя, цитирана от агенция БГНЕС.

„България следва световната тенденция за ръст в платените стрийминг абонаменти, като в сравнение с 2021 г. те са се увеличили с удивителните 48,5%. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от +39,9% и представляват 51,6% от целия български музикален пазар. У нас също се наблюдава тенденция за растеж на общите приходи всяка година. През 2022 г. те са се увеличили с +23,9% спрямо 2021 г., като индустрията ни е генерирала 11,4 милиона щатски долара.“, ком3ентира изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти Петя Точарова. „Независимо от този ръст, България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари, където сме на 54-то място от общо 70 пазара, които IFPI наблюдава. Факт обаче е, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции, от 56-то на 54-то място“, допълва тя.

Обнадеждаваща за родните музикални продуценти е промяната в приходите от управление на права, като спрямо 2021 г. те са нараснали с 9,4% и представляват втория най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга.. Впечатляващ ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година, а именно с 96,7%.

„Инвестициите и иновациите на звукозаписните компании доведоха музиката до още по-високо ниво на глобална свързаност, чрез изграждането на локални екипи по света и работата им с артисти от широк жанров спектър. Това стимулира развитието на индустрията и позволява на феновете да подкрепят с още по-голям размах своите местни артисти и култура.“, споделя по повод представянето на доклада Главният изпълнителен директор на IFPI Франсис Мур. „С разрастването на музикалния пазар обаче още по-отговорна става задачата на лейбълите да гарантират, че артистите получават възможно най-справедливото възнаграждение за труда си. Това предизвикателство става все по-голямо поради нарастващия брой играчи, опитващи се да се облагодетелстват от музиката, без да инвестират в нея и без да допринасят за развитието й.“

Най-голям дял в приходите през 2022 г. отново e стриймингът, и най-вече неговата платена абонаментна форма със скок от над 10.3%, спрямо предходната година. Това е донесло на индустрията 12.7 милиарда щатски долара. До края на 2022 г. потребителите с платени абонаменти вече наброяват 589 милиона.

Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от повече от 11.5% и достигат сумата от 17.5 милиарда щатски долара. Това са 67% от всички приходи на световната музикална индустрия, което прави дела на стрийминга все по-значителен с всяка изминала година (през 2021 г. приходите от стрийминг бяха 65,5%).