Маймуните никога няма да пренапишат Шекспир

маймуна с книга

Една маймуна не би разполагала с достатъчно време във Вселената, за да съперничи на Шекспир.

Двама математици направиха на пух и прах „парадокса на учената маймуна“ – научна теорема, която гласи, че ако разполага с достатъчно време, маймуна, пишеща на клавиатура, може да създаде всички произведения на Шекспир, предаде БТА.

Този мисловен експеримент, измислен преди повече от век, изразява идеята, че при достатъчно време нещо невероятно, но технически възможно, може да стане вероятно.

Австралийски математици обаче са изчислили, че ако всички шимпанзета в света разполагат с цялото време на съществуване на Вселената, те “почти сигурно” никога няма да успеят да възпроизведат творбите на именития драматург и поет.

В изследване, публикувано в броя на сп. „Franklin Open“ от декември 2024 г., те обясняват, че са изчислили какво би могла да създаде една маймуна, която пише на клавиатура с 30 знака със скорост един удар в секунда в продължение на 30 години.

Те също така са използвали теоретично време на съществуване на Вселената от един гугол години, или единица, последвана от сто нули.

Математиците са отхвърлили тривиалните аспекти на експеримента, като например храненето на маймуните или начините им да оцелеят след изчезването на Слънцето след няколко милиарда години.

Според техните изчисления една-единствена маймуна би имала 5 процента шанс да напише случайно думата думата “банан”, ако й посвети цялото си съществуване. Тя обаче не фигурира сред написани от Уилям Шекспир в цялото му творчество 884 647 думи.

Математиците са искали да дадат шанс на маймуните, като са “вербували” шимпанзетата – най-близките до човека примати.

Настоящата популация на тези маймуни в света се оценява на около 200 000 и в изследването се предполага, че тя ще остане стабилна до края на времето.

Изводът е, че дори подобна работна сила би била крайно недостатъчна. Шансовете й за успех няма да са “дори едно на милион”, казва съавторът на изследването Стивън Уудкок от Технологичния университет в Сидни.

„Ако всеки атом във Вселената сам по себе си беше вселена, за да се повтори експериментът достатъчно пъти, това също нямаше да се случи“, добавя той.

Според математиците увеличаването на броя на шимпанзетата или скоростта им на писане на клавиатурата не биха променили нищо.

По ирония на съдбата изследването заключава, че самият Шекспир е успял да отговори на въпроса дали \трудът на една маймуна наистина би могъл да замени човешките усилия като източник на знания и творчество|, като цитира „Хамлет“, действие 3, сцена 3, ред 87: “Не”.

Снимка на шимпанзе с книга: Thomas Skirde / Pixabay