Над 43 кг месо яде човек годишно


По 43,1 кг месо на човек е консумацията в света на месо и месни продукти, показва статистика. Българите изяждат пък по 53 кг месо годишно.

Карта на света, в която континентите са изобразени посредством кървящи бифтеци, би могла да ни откаже за дълго и дори завинаги от месото.

Именно такава е корицата на Месният атлас на света – ежегодна публикация на международната фондация “Хайнрих Бьол” и мрежата екоорганизации Приятели на Земята, съобщава агенция BBC, цитирана от в-к 24 часа. В него са изложени факти и цифри за животните, които изяждаме.

Целта на атласа е да информира потребителите за вредата от промишленото производство на месо, казва председателката на Хайнрих Бьол Барбара Унмюсиг, която все пак признава, че често пъти сама се наслаждава на някой хубав стек.

Потреблението на месо в богатия Север е много високо, но сега по този показател той е застигнат от бедния Юг – казва тя. – Обезпечаването на растящото търсене означава преход към промишлено управление на селското стопанство. Животните са тъпкани с хормони за растеж и с антибиотици. Това води не само до жестоко отношение към животните, но има също и отрицателно въздействие върху човешкото здраве.

Потреблението на месо в световен мащаб се е увеличило 3 пъти в сравнение с 1980 г. По данни на атласа през 2013 г. са били произведени 308,2 млн. тона месо, сред които 114 млн. т свинско, 106,4 млн. т пилешко, 68,1 млн. т говеждо и телешко, 13,8 млн. т овче и козе и малък процент други видове месо.

През 2013 година средната консумация на месо в света е била 43,1 кг на човек годишно, като в развитите страни са били изяждани средно по 79,3 кг на глава от населението, а в развиващите си – по 33,3 кг.

По данни, които в края на 2013 година цитира британския в-к Guardian , в САЩ през 2009 г. са били погълнати 120,2 кг месо на човек. Други големи консуматори са Австралия – 111,2 кг и Австрия – 102 кг. Разликата е много съществена например в сравнение с Африка като цяло, където средно се падат по-малко от 20 кг.

По данните от Guardian през 2009 г. годишна консумация в България е била 53 кг на човек.

В същото време навиците за потребление в различните точки на света се променят. Докато в развитите страни нивото на консумация се стабилизира и дори в някои западни страни намалява в последните години заради кризата и високите цени, то в други райони като Китай и Индия населението с ентусиазъм възприема новата за него месна западна диета.

Естествено, че колкото повече нараства консумацията на месо, толкова повече животни сме длъжни да изкормим, се посочва в атласа.

Всеки път, когато посягаме към храната, ние правим политически избор – казва Адриан Беб от Приятели на Земята – Европа. – Това, което изяждаме, има отражения върху живота, природната среда, биоразнообразието, а също и върху климата.

В резултат на повишената консумация все повече земеделски земи се засяват с посеви за фураж, например със соя. 70% от обработваемата земя в света днес се използва за отглеждане на фураж за животните, а не директно за хранене на хората, посочва фондация Хайнрих Бьол.

Това влияе отрицателно на борбата срещу глада и бедността, смята Барбара Унмюсиг, тъй като големите корпоращии изместват малките фермери от земята им, а за много от тях това е единственият начин да оцелеят.

Според атласа за производството на 1 кг телешко са необходими 15 500 л вода, с които могат да бъдат отгледани 12 кг жито и 118 кг моркови. Тази цифра обаче буди възражения у производителите.

Промишлените методи на отглеждане на добитъка води до използването на големи количества вредни вещества, твърдят авторите на атласа.

ЕС вече предприе редица мерки, за да бъде намалена употребята на някои медикаменти при отглеждането на животните, за да не се стигне до резистентност на антибиотици.

САЩ също разкриха през декември 2013 г. свой план за редукция в употребата на някои вещества.

В Китай обаче всяка година в животновъдството се употребяват около 100 000 т антибиотици.

В атласа е обърнато специално внимание на Германия – страна с мощна месна индустрия, в която ежегодно се избиват 700 млн. животни. В нея има здрави традиции в яденето на месо, създадени около многобройните улични фестивали. 85% от домакинствата в тази страна хапват месо всеки ден, а понякога и по няколко пъти дневно.

Германските потребители са свикнали също и на евтини хранителни продукти, които са пряк резултат от промишлените методи в селското стопанство. Днес средното германско семейство харчи около 10 на сто от доходите си за хранителни продукти. Преди 30 години е давало 30%.

В същото време в Германия са особено чувствителни към екологията. Стигна се дотам, че в желанието си да промени навиците на съгражданите си Партията на Зелените предложи един път в седмицата да има вегетариански ден в столовете на държавните учреждения, но идеята бе възприета като намеса в правото на личен избор.

Щефан Хантрих от фондацията Фридрих Науман не е съгласен с атласа и неговите изводи, че употребата на месото за храна се свързва с нанасяне на поражения на околната среда. Много други организации също смятат, че данните в него са спорни и твърде субективни.

Всички ние искаме около нас да има чиста околна среда. Но отказът от съвременните методи на селскостопанско производство е просто незаконен – твърди Хантрих. – Израсъл съм до кланица за овце. Виждал съм как ги убиваха и това не беше никак милосърдно. В миналото абсолютно никой не мислеше дали отношението към животните е жестоко, или не.

Целта ни не е да накараме някого да се чувства виновен – отговаря Барбара Унмюсиг. – Не проповядваме и не поучаваме. Какво ядем, е наш личен проблем и избор. Но е важно все пак да се помни, че това, което слагаме в чинията си, води до определени политически последици.

Авторите на атласа твърдят, че тяхната цел не е да откажат хората да ядат месо, а да го правят по отговорен начин.

Снимка: Юлиана Николова, Zdraven.bg

loading...