Над 60% от сиренето в българските магазини не е истинско, твърдят родните млекопреработватели.
Поне 60% от сиренето на българския пазар е имитиращ продукт и в него са вложени растителни мазнини, алармираха на пресконференция млекопреработватели.
Около 10 фирми, а може би и повече, продават 60 % от сиренето, имитиращо млечен продукт. Това стана ясно на пресконференция в БТА, предизвикана от публикуван в интернет списък с фирми, които предлагат млечни продукти с изкуствени суровини.
Браншовиците дадоха брифинга, след като в някои медии бе разпространен черен списък на производители, които влагат в продуктите си растителни мазнини, съобщиха БТА и БНР.
Симеон Присадашки, Иван Грънчаров и Камелия Велкова, ръководители на големи млекопреработвателни предприятия, заявиха, че попадането им в разпространения “черен списък” е некоректно, невярно и уронва престижа им.
Те декларираха, че правят продуктите си само от сурово мляко, което е тяхно собствено производство или се купува от български производители и никога не са влагали растителни мазнини от рода на палмово масло и т. н.
Засегнатите фирми са сезирали прокуратурата за несправедливото им според самите тях очерняне.
Млекопреработвателите отрекоха да имат сключен картел помежду за изкупуването на суровината с аргумента, че са общо 240 на брой и това е невъзможно. Освен това изкупната цена за литър сурово краве мляко е с марж от 40 до 60 ст. на литър, което също потвърждава твърдението им.
По думите на Иван Грънчаров, който е и кмет на Луковит, в момента на пазара истинското сирене и кашкавал е 40%, а останалите 60 на сто имитиращи продукти, произвеждани от 10 фирми.
Идете и се поразходете на Женския пазар, там в тавите се продава сирене, за което изобщо не се знае какво е. Потребителят, влизайки в магазина, знае, че няма как да си купи сирене за 4 лева. Преди време предприятие в Гърция е глобено с 5 милиона евро за влагане на продукти с растителен произход, каза Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
От асоциацията изтъкнаха високия процент данък добавена стойност, както и ниските субсидии като една от причините за слабата конкурентноспособност на българския бранш. Засегнатите фирми настояха за реална проверка от страна на контролните органи – Българска агенция за безопасност на храните и последващи санкции, дори затваряне на предприятия, използващи подобни суровини.
Димитър Зоров припомни за проверките, правени от бившия земеделски министър Мирослав Найденов. По думите му след тях не е последвало нищо. Зоров заяви, че: “В този цирк са и търговските вериги. За нас е достатъчно, че имаме декларация от производителя, който гарантира, че това е млечен продукт”, обясни председателят на Асоциацията.
Млекопреработвателите предлагат в България тотално да се забрани употребата на растителни мазнини в млечни продукти, а контролът да се прави не в предприятията, където собственикът е предупреден и показва само тази част от бизнеса си, която иска, а в магазините.
Така ще стане ясно кой продава сирене за 4 лева и твърди, че то е направено само от мляко, казват млекопреработвателите.
Според тях, само подобна мярка ще сложи ред в хаоса, който сега съществува на пазара. Наистина т.нар. имитиращи продукти са по-евтини от истинските, но според сметките на Асоциацията на млекопреработвателите дневно едно семество ще харчи с 50 ст. повече, ако слага на трапезата сирена и кашкавали от истинско мляко.
Грънчаров обяви, че стандартът да не се влагат растителни мазнини е пожелателен.
Преди време предприятие в Гърция е глобено с пет милиона евро за влагане на продукти с растителен произход, допълни Димитър Зоров.
Българските сирена се правят от вносно мляко, твърди пък министър Танева.
Българските сирена се приготвят от вносни млека. Това неохотно призна министърът на земеделието и храните Десислава Танева по повод масираните проверки из мандрите в страната.
Оказа се, че някои от мандрите работят с българско мляко, но в други по-голямата част от суровината идвала от чужбина – най вече от Унгария, Румъния, Словакия.
Имало 12 страни от ЕС, където суровото мляко е по-евтино от българското и за преработвателите е по-изгодно да внасят от 2000 километра, вместо от 20, с горчивина призна Танева. Няма как да се намесим, защото това противоречи на принципите на Евросъюза за свободно движение на стоки и услуги, допълни тя.
Снимка: Stacy