Евростат публикува броя на населението в ЕС и направи прогнози за 2020 година.
Населението в България е наброявало 6 957 642 жители към 1 януари 2019 г.
Това показват публикуваните данни на Евростат за броят на жителите в отделните страни членки на Европейски съюз (ЕС), както и статистически данни за пребиваването на граждани на ЕС (или извън ЕС) във всяка една страна поотделно за 2018 година, както и прогнозите си за 2020 г.
Статистиката е обявена по случай Международния ден на световното население – 11 юли.
Статистиката на Евростат отчита също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през миналата година е бил 996 000 или 14,3% от общия дял на населението. Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4% от населението. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21% или с близо 470 000 в повече от младите българи.
Според анализа на Евростат у нас живеят също почти 13 000 граждани на страни от ЕС. В тази категория делът на децата под 15 г. е около 500, на възрастните между 15-64 г. – 9134 и над 65 г. – 3465.
Значително по-висок е броят на хората извън страни-членки на ЕС, които живеят в страната ни – 70 920 души. Децата под 15 г. в тази възрастова категория са 7558, хората между 15-64 г. са 53 335 и над 65 г. – близо 10 000.
Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2018 г. населението в България е наброявало 7 000 039 души, което представлява едва 1,4% от населението на ЕС. НСИ отчита също, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7%.
Продължава процесът на застаряване на българското население, отчита още националната статистика, като делът на жените над 65 г. е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група – съответно 24,8% срещу 17,7%, което се дължи на по-голямата смъртност сред представителите на силния пол.
Прогнозни данни на НСИ за населението у нас за следващия половин век отчитат, че през 2020 г. се очаква българите да бъдат 6 942 142 души, след 10 години през 2030 г. – около 6,5 млн., през 2045 г. да се стопим под 6 милиона българи, а точно след половин век – да бъдем 5 791 137 души.
На 1 януари 2019 г. населението на ЕС се оценява на почти 513,5 млн. души, сравнено с 512,4 млн. на 1 януари 2018 г., показват данните на Евросата.
През 2018 г. в ЕС са регистрирани повече смъртни случаи от раждания (5,3 млн. смъртни случаи и смъртност и 5,0 милиона раждания), което означава, че прирастът на населението на ЕС е отрицателен за втора поредна година. Промяната на населението (положителна, с 1,1 милиона повече жители) се дължи на нетната миграцията.
С 83,0 милиона жители (или 16,2% от общото население на ЕС към 1 януари 2019 г.) Германия е с най-многобройното
население на ЕС, следвана от Франция (67,0 милиона или 13,1%), Обединеното кралство (66,6 милиона, или 13,0%), Италия (60,4 милиона или 11,8%), Испания (46,9 милиона или 9,1%) и Полша (38,0 милиона, или 7,4%). При останалите държави-членки, четиринадесет имат дял между 1% и 4% от населението на ЕС, а осем от тях са с дял под 1%.
През 2018 г. в ЕС са родени 5 милиона бебета, което е с почти 118 000 по-малко в сравнение с предходната година. Най-високи нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия (12,5 деца на 1000 жители), Швеция (11,4‰), Франция (11,3‰).
Най-ниска е раждаемостта в Италия (7,3‰), Испания (7.9 ‰), Гърция (8.1 ‰), Португалия (8.5 ‰), Финландия (8.6 ‰), България (8.9 ‰) и Хърватия (9.0 ‰).
Най-голямо намаление на населението е регистрирано в Латвия (-7,5% на 1000 жители), България и Хърватия ( и двете с -7,1‰), Румъния (-6,6‰) и Литва (-5,3‰).
Увеличение на населението е регистрирано с 11 страни държави на ЕС, като на първо място е Малта (+36,8% на 1000 жители).
Около 4% от жителите на ЕС (или близо 20 милиона) са имали гражданство от страна извън ЕС, а други 3% или 15 милиона са пребивавали в страна на ЕС извън родната си страна в Евросъюза.
През 2018 г. Люксембург е имало най-голям дял от граждани на друга държава-членка на ЕС – 41% от населението. Следват Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-голям дял граждани с произход извън страни на ЕС са установени в Естония и Латвия – по 14% и Австрия – 8%.
От гледна точка на възрастта – 16% от населението на страните в ЕС през 2018 г. е било под 15-годишна възраст, 64% са били на възраст между 15 -64 години, а останалите 21% от европейците са били на възраст над 65 години.
Графика: Евростат