Според поверието на Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден тръгват по хората. Празнуваме, за да се предпазим от болести!
На 17 януари Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики, наречен така тъй като е считан за основател на християнското монашество, денят на смъртта му. Смята се, че празнуването на неговия ден предпазва от болести.
Първоначалното значение на старото римско родово име Антоний е „безценен, неоценим, който няма цена“.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – смята се, че са двама братя (макар че в действителност не са – Атанасий е роден около 40-50 години след Антоний, чиито родители по това време вече са били отдавна мъртви), причината за което вероятно е, че са съотечественици и че Атанасий е написал житието на Антоний, посочва Уикипедия.
Също така и двамата са считани за ковачи по професия. Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и подковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени” (във връзка с медените питки, жертвани при някои обреди).
В Пиринско е разпространена легенда, според която всички болести (духовете, под въздействие на които се разпространяват и случват заболяванията, според тези суеверия) се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората, т.е. започват да ги преследват и разболяват особено активно.
В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля”) има обичай 2 медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“, която в този случай е представяна, като зловредно свръхестествено същество). На този ден жените (стопанките занимаващи се с ръчен труд) по традиция не предат и не плетат, предвид вярването, че ако се убодат раната няма да зарасне лесно. Друго поверие, свързано с Антоновден, е че чумата, шарката и „синята пъпка“ (антраксът) биха се разгневили, ако забележат домакините да варят боб или леща на този ден.
„В българския фолклор св. Антоний е известен като св. Антон, или Андон, смятан е за един от заповедниците на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и заразите. Според народното поверие на Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден „тръгват по хората“. За да ги омилостивят и да предпазят близките си, жените месят на Антоновден пресни питки, дупчат ги с вилица или вретено, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат ги с маджун или мед и ги раздават на близки и съседи. Оставят една на тавана за „белята, лелята“, така наричат чумата, чието име не трябва да се изрича, за да не я извикат, „да не ходи“ по хората. Затова в някои райони на страната Антоновден е известен и като Лелинден“, информира Дамян Христов, уредник в отдел „Занаяти“ в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ (РЕМО „Етър“) за БТА.
От музея посочват, че тези дни в миналото има редица забрани за жените: да не пипат вълна, защото в нея спи чумата; да не варят боб, леща, царевица и други варива, за да не я разсърдят, да не плетат и шият, защото при убождане, раната няма да зарасне лесно.
Според една легенда ковачите св. Антон и св. Атанас вадели нажеженото желязо от огнището с голи ръце, защото още не са изобретени ковашките клещи. Един ден обаче св. Антон вижда пред ковачницата кръстосаните лапи на спящо куче и така се сеща да направи ковашките клещи. Оттогава занаятът е по-лек, а св. Антон се смята за покровител на ковачите, информират още от РЕМО „Етър“.
В друга легенда св. Атанас е чирак при св. Антон, но загубва клещите си и хваща зачервеното желязо с голи ръце, слага го на наковалнята и започва да кове. Затова е обявен за светец и покровител на налбанти, ножари, железари, патрон е на най-големия и уважаван някога еснаф в Габрово – ковашкия.
На 18 януари Българската православна църква почита паметта на свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия. Той е ръкоположен за дякон на 23-годишна възраст и участва в Никейския Вселенски събор, където успява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий, което е обявено за ерес.
„На трапезата на 18 януари – Атанасовден, във всеки дом задължително трябва да се сложи содена питка, свинско печено или сготвено със зеле, питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз. Обредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също присъстват на празничната трапеза. В миналото по традиция на Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се приготвя с ориз. От гозбата се раздава на близки хора против болестите. Перата на закланите птици се запазват, защото се вярва, че са лечебни. На този ден жените внимателно решат косите си, за да изчешат болестите. На Атанасовден се гадае дали ще е плодородна годината. Ако на този ден не вали сняг, зимата ще е дълга“, каза още Христов.
В народните вярвания св. Атанас Зимни е наричан и Безсмъртни, по превода на името му от гръцки, повелител и властелин на зимните студове, снегове, ледове и ветрове, на дивите животни. На Атанасовден светията сваля (хвърля) зимния си кожух, облича бяла риза, яхва бял кон, отива на връх в планината и се провиква: „Бягайте снегове и студове, махай се зимо, че иде лято!“ и „времето вече тръгва към лято“, а денят започва да расте „с по едно просено зърно“. Затова празникът е известен и като „Среди зима“.
На Атанасовден в Тракия и Троянско се заколва черно пиле или кокошка, приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, като магически цяр. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. На други места на този ден се извършват ритуали за предпазване на овните от болести, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.
По данни на Националния статистически институт (НСИ), на Антоновден празнуват около 75 хиляди българи, носители на имената Антон, Антония и производните, а на Атанасовден празнуват над 50 хиляди именици.
„Свети Антоний и свети Атанасий са едни от най-колоритните образи в Православната църква“, каза пред журналисти архиерейският наместник на Самоковската духовна околия отец Михаил Колев, цитиран от БТА.
Отец Михаил добави, че църквата нарича свети Антоний „баща на православното монашество“, а свети Атанасий – „баща на православното богословие“. Това е свързано с тяхната вяра, изповед и начин на живот, който ги превърнал до велики – названието, което църквата използва за тях.
Отец Михаил каза, че свети Антоний е онзи съвършен пример на онази православна аскеза, която в самотата, изключителната молитва на посветеност на Бога, борбата със злото у човека и възвишената молитва ражда най-високите плодове на духа. Затова и църквата го нарича Велики, тъй като е преминал през тази толкова страшна и сложна борба с греха и злото в себе си. Той се е превърнал и в духовен светилник за множеството монаси и монашески общности, които населяват Йорданската пустиня. По думите на архиерейският наместник отец Михаил свети Атанасий Велики е един от големите защитници на православието. В него виждаме ярък образ в присъствието на Първия вселенски събор.
„В образите на тези двама светци, архиерей, духовници и любящи Бога човеци, църквата вижда освещаването още в началото на годината, на призванието, което човек трябва да открие в себе си“, добави още архиерейският наместник на Самоковската духовна околия.
Снимка на ковач-занаятчия: Cyrille Remacly / Pixabay