Късното хранене засилва чувството на глад.
Ако предпочитате да ядете вечер, нараства рискът от затлъстяване. Учените откриха защо късното хранене засилва чувството на глад, намалява горенето на калориите и стимулира надебеляването.
Хранене в по-късните часове на денонощието елиминира изгорените калории и променя структурата на мастните тъкани. Така рискът от затлъстяване става по-висок.
Учени от болницата „Бригам“ в Бостън, САЩ, са установили в проучване, че пациенти, които имат един и същ режим, включващ състав на храната, физическа активност, престой на открито и сън, реагират по различен начин на приетите калории в зависимост от часа на вечерното хранене. Тези участници в изследването, които са се хранили четири часа по-късно от останалите, са огладнявали повече. Различен е бил и разходът им на калории, се посочва в прессъобщение на болницата.
„Искахме да тестваме механизмите, които могат да обяснят защо късното хранене увеличава риска от затлъстяване“, обясни ръководителят на изследването Франк А. Дж. Л. Шеер, д-р, директор на Програмата по медицинска хронобиология в Отдела за съня и циркадните разстройства на „Бригам“. „Предишни наши и чужди изследвания показаха, че късното хранене е свързано с повишен риск от затлъстяване, повишена телесна мазнина и влошен успех при загуба на тегло. Искахме да разберем защо.“
„В това проучване се запитахме: „Има ли значение времето, в което се храним, когато всичко останало се поддържа последователно?“, каза първият автор Нина Вуйович, д-р, изследовател в Програмата за медицинска хронобиология в отдела на „Бригам“ за съня и циркадните разстройства. „И открихме, че храненето четири часа по-късно има значителна разлика в нивата ни на глад, начина, по който изгаряме калории, след като сме яли, и начина, по който съхраняваме мазнини.“
Вуйович, Шеер и техният екип са изследвали 16 пациенти с индекс на телесна маса (ИТМ) в диапазона на наднормено тегло или затлъстяване. Всеки участник спазвал два лабораторни протокола: един със строго планиран график за ранно хранене, а другият с точно същите хранения, всяко от които е планирано около четири часа по-късно през деня. През последните две до три седмици преди започване на режимите, участниците поддържали фиксирани графици за сън и събуждане, а през последните три дни преди влизане в лабораторията те стриктно следвали идентични диети и графици за хранене у дома. В лабораторията участниците редовно документирарли своя глад и апетит, давали кръвни проби през целия ден и измервали телесната си температура и разхода на енергия.
За да измерят как времето за хранене засяга молекулярните пътища, участващи в адипогенезата, или как тялото съхранява мазнини, изследователите събраха биопсии на мастна тъкан от подгрупа участници по време на лабораторни тестове както в ранните, така и в късните протоколи на хранене, за да позволят сравнение на моделите на генна експресия / нива между тези две условия на хранене.
Резултатите разкриха, че по-късното хранене има силен ефект върху глада и регулиращите апетита хормони лептин и грелин, които влияят върху желанието ни да ядем. По-конкретно, нивата на хормона лептин, който сигнализира за ситост, са намалели през 24 часа в условията на късно хранене в сравнение с условията на ранно хранене. Когато участниците ядат по-късно, те също изгарят калории с по-бавна скорост и проявяват генна експресия на мастната тъкан към повишена адипогенеза и намалена липолиза, които насърчават растежа на мазнините. Трябва да се отбележи, че тези констатации предават конвергентни физиологични и молекулярни механизми, които са в основата на връзката между късното хранене и повишения риск от затлъстяване.
Вуйович обяснява, че тези открития не само са в съответствие с голям брой изследвания, които предполагат, че по-късното хранене може да увеличи вероятността от развитие на затлъстяване, но те хвърлят нова светлина върху това как това може да се случи. Чрез използване на случайно кръстосано проучване и строг контрол на поведенческите фактори и факторите на околната среда като физическа активност, поза, сън и излагане на светлина, изследователите успяха да открият промените в различните системи за контрол, включени в енергийния баланс, маркер за това как телата ни използват храната, която консумираме.
„Това проучване показва влиянието на късното срещу ранното хранене. Тук ние изолирахме тези ефекти чрез контролиране на объркващи променливи като калориен прием, физическа активност, сън и излагане на светлина, но в реалния живот много от тези фактори могат сами по себе си да бъдат повлияни от време за хранене”, каза Шеер. „В по-мащабни проучвания, където строг контрол на всички тези фактори не е осъществим, трябва поне да обмислим как други поведенчески и екологични фактори променят тези биологични пътища, които са в основата на риска от затлъстяване.“
Изследването е публикувано в изданието „Cell Metabolism“ на 4 октомври 2022 г.
Снимка на нощен ресторант: josh / Pixabay