Какво е полезно д азнаем за опазването на околната среда и правата на гражданите на Европейския Съюз.
Настоящата публикация има за цел да поясни правата на всички граждани на Европейския Съюз, в т.ч. нас – българите, във връзка с една от политиките на ЕС: Опазване на околната среда. Отношението към екологията пряко влияе върху нашето здраве.
В сравнение с други области, въпросите, отнасящи се до екологията, и проблемите, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения, като една от основните теми в политиките на ЕС, се повдигат относително късно. В Римските договори, влезли в сила от 1-ви януари 1958 г., не е предвидена компетентност за екологичната политика, поради което държавите-членки предприемат мерки срещу увеличаващото се замърсяване на околната среда на национално ниво. Обстоятелството, че замърсяването на околната среда е проблем, който надхвърля границите на отделните държави и не може да бъде преодолян ефективно чрез национална политика, обуславя необходимостта от обща политика в областите, свързани с екологията.
Европейските общности подемат своите първи инициативи във връзка с опазването на околната среда през 1972 г. с приемането на първата Екологична програма за действие, в която са очертани първостепенни цели и насоки на действия в това отношение. Следва да се отбележи, че още с третата програма за действие от 1983 г. ударението е преместено върху основните принципи на превенцията и предотвратяването пред това в последствие да се правят опити за поправяне на нанесените вреди, след което усилията са насочени трайно към политика, насочена към предотвратяването. Към настоящия момент програмата за околната среда действа в своето шесто издание.
Шестата програма е приета с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 година за период от 10 години и се концентрира върху изменението на климата, природата и биологично разнообразие, околната среда и здравето на хората, природните ресурси, както и отпадъците. Програмата има за цел да гарантира високо равнище на опазване на околната среда и човешкото здраве, и да подобри цялостно състоянието на околната среда и качеството на живота на гражданите, отчитайки обстоятелството, че внимателното използване на природните ресурси и опазването на глобалната екосистема, заедно с икономическия просперитет и балансираното социално развитие, са предпоставка за устойчиво развитие. Програмата насърчава интегрирането на проблемите, свързани с околната среда, във всички други политики на Общността, отчитайки обстоятелството, че чистата и здравословна околна среда е от съществено значение за благосъстоянието и просперитета на гражданите и обществото като цяло.
Изключителна компетенция по проблемите, свързани с опазването на околната среда ЕО получва обаче едва с Единния европейски акт през 1987 г. (чл. 174-176 от ДЕО). В него се очернават целите и принципите, на които се основават действията на Общността в областта на околната среда. Целите, които са очернати са насочени основно към опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, защитата на здравето на хората и осигуряване на разумно и рационално използване на природните ресурси. Действията се основават още на принципите за предприемане на превантивно действие, на отстраняването на вредите при първоизточника, както и на принципа, че замърсителят плаща. В ЕЕА е провъзгласен и принципът, че изискванията за защита на околната среда следва да бъдат включени като съставна част на останалите политики на Общността.
За да се осигури събирането, обработката и анализа на данни за околната среда на европейско равнище както и да се осигури обективна, надеждна и сравнима информация, която да даде възможност на Общността и на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за опазване на околната среда, да оценяват резултатите от тези мерки и да гарантират, че обществеността е надлежно информирана за състоянието на околната среда, е създадена Европейска агенция по околната среда. Този орган на ЕС има за цел създаването на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда, която да събира, обработва и предоставя екологична информация от широка мрежа източници, изградена в държавите-членки на Агенцията. ЕАОС е създадена Регламент на Съвета (ЕЕС) №1210/90 от 7 май 1990 г. за създаване на Европейска агенция по околна среда и на Европейска мрежа за екологична информация и наблюдение, изменен с Регламент (ЕО) № 933/1999 на Съвета от 29 април 1999 година и Регламент (ЕО) № 1641/2003 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юли 2003 година и започва работа през октомври 1993 г. след установяване на нейното седалище в гр. Копенхаген, Дания.
Отчитайки обстоятелството, че околната среда и проблемите, свързани с нейното опазване, имат пряка връзка с човешкото здраве и с качеството на живот на хората, и като такива представляват значителен обществен интерес, от страна на институциите на ЕС са приети редица актове, които очертават нормативната рамка на правата на гражданите на ЕС във връзка политиката свързана с опазването на околната среда. Приетите актове акцентират основно върху правото на гражданите на свободен достъп до обширна по своя обем информация за околната среда, както и върху правото за ефективно участие при провеждането на процедурите по вземането на решения, във връзка с предвиждани дейности, за които се предполага, че ще окажат или могат да окажат значително въздействие върху околната среда, без оглед на това дали тези дейности се предвиждат за реализиране от органи на публичната власт или от частни физически или юридически лица.
Началото на процеса на промяна в подхода на публичните власти по въпросите на откритост и прозрачност по отношение на околната среда и достъпа на гражданите на ЕС до информация е поставено с Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъпа до информация за околната среда. С Директивата са определени мерки за упражняване на правото на гражданите за достъп до информация, свързана с околната среда, като се отчита, че общественият достъп и разпространението на такава информация от своя страна допринасят за по-добра осведоменост по въпросите, свързани с околната среда, способства за свободната обмяна на мнения, за по-ефективното участие на обществото във вземането на решения във връзка с околната среда и оттам за по-добра околна среда, което е в унисон с целите за устойчиво развитие. В последствие тази материя се доразвива и разширява от Директива 2003/4/ЕС на Европейския Парламент и Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда, и за отмяна на Директива на Съвета 90/313/ЕЕС.
Гражданите на ЕС имат право да искат и получават от всички публични органи и администрации на национално, регионално или местно ниво, които изпълняват функции във връзка с околната среда информация относно състоянието на всички компоненти на околната среда /въздух, води, почви, ландшафт, биологичното разнообразие/, относно отпадъците и емисиите от вредни вещества, както и за всички планирани дейности, които оказват въздействие или е възможно да окажат въздействие върху околната среда и мерките за тяхното ограничаване. Заявената информация може да бъде предоставяна в разнообразни материални форми, например писмена, визуална, аудио-визуална, електронна и т.н., а органите при които се съхранява информацията са длъжни да я предоставят на разположение на гражданите при поискване, без да се налага последните да декларират конкретен интерес.
Съгласно Директива 2003/4/ЕС правото на информация означава, че разкриването на информация следва да бъде общо правило, поради което публичните органи и администрации могат да отхвърлят искания за информация за околната среда само в специфични и ясно определени случаи. Предоставяне на информация може да бъде отказано единствено, ако разкриването й би могло да се отрази неблагоприятно върху поверителността на дейностите на публичните власти, когато тази поверителност е регламентирана със закон, на международните отношения, обществената сигурност или националната отбрана, на ход на дело, на поверителността на търговска или индустриална информация, когато е нормативно регламентирана, на поверителността на личните данни, както и в случайте, когато разкриването на информацията, може да се отрази негативно на опазването на околната среда, за която тази информация се отнася, като например посочване на местонахождението на редки видове. Трябва да се вземе в предвид, че при всички положения основанията за отказ, следва да бъдат тълкувани ограничително, като за всеки конкретен случай се взема предвид обслужвания обществен интерес от разкриването на информацията спрямо интереса, обслужван от отказа. За да се избегне възможността за ограничаване под каквато и да е форма на правото на гражданите на ЕС на достъп до информация за околната среда, е въведен и механизам за контрол относно законосъобразността на отказите за предоставяне на информация. Всеки отказ на публичен орган да предостави съдържаща се при него информация за околната среда, която му е била поискана от страна на гражданин подлежи на преразглеждане от съд или пред друг независим и безпристрастен орган, установен от държавата-членка, съгласно нейното законодателство, като постановените решения са задължителни за органа, които държи информацията.
Освен правото на достъп до информация за околната среда и отчитайки факта, че политиката в тази област е въпрос от съществено значение за качеството на живот на хората наред с приемливото равнище на икономически и социални ресурси, както и че животът в здравословна околна среда е право на всеки гражданин на ЕС, в нормативните актове, приети от институциите на ЕС, които уреждат обществените отношения, свързани с опазването на околната среда са установени редица разпоредби, които обезпечават и правото на заинтересованите граждани на достъп до процедурите по вземане на решения, свързани с оценката на въздействието на определени планове и програми върху околната среда, като по този начин им е предоставена възможност активно да участват в процеса на вземане на решения във връзка с околната среда. Такива нормативни актове са Директива 85/337/ ЕИО от 27 юни 1985 г. относно оценка на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11, Директива 96/91/ЕС от 24 септември 1996 г. за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването, Директива 2003/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, Директива 2001/42/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда. Посочените актове акцентират върху нуждата от отчитане на въздействието на определени планове и програми върху околната среда на възможно най-ранен етап при всички процеси на техническо планиране и вземане на решения и на необходимостта да се въведат общи принципи в тази насока с оглед допълване и координиране на процедурите за вземането на решения по отношение на такива планове и програми.
Разрешение за осъществяване на определени публични или частни планове и програми, за които има вероятност да окажат въздействие върху околната среда, се дава само след извършване на предварителна оценка на вероятното им въздействие върху околната среда, като оценяването следва да се извършва на основата на подходяща информация, предоставена от лицата, заинтересовани от реализирането на съответните планове и програми, която може да се допълва от засегнатите от конкретния проект власти и граждани. Всяко искане за осъществяване на проект и всяка информация се предоставят на гражданите за достатъчен период от време, за да им се даде възможност да изразят мнение преди вземането на решение от компетентния орган. Във всеки един случай компетентният орган следва да вземе предвид мненията и проблемите, които могат да бъдат свързани с разрешаването за извършване на предвидените дейности, като по такъв начин се увеличава отговорността и прозрачността на процеса на вземането на решения, свързани с околната среда. Отделно от това компетентният орган следва да информира гражданите за всяко решение за даване или отказ на разрешение за извършване на предвидените дейности и да предоставя информация относно съдържанието на решението заедно с всички условия, а към него – основните причини и съображения, на които е основано решението, както и описание, където е необходимо, на основните мерки за избягване, намаляване и където е възможно за компенсиране на основните неблагоприятни ефекти.
Правото за ефективно участие на гражданите в процедурите по вземане на решения по въпроси, свързани с околната среда е разширено още повече след като на 25 юни 1998 г. Общността подписа Конвенцията на ИКЕ-ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенцията от Архус). Сред основните цели на Конвенцията от Архус е желанието да се гарантират правата на участието на гражданите и на техните сдружения, организации или групи във вземането на решения по въпроси, свързани с околната среда, за да се допринесе за защитата на правото на всеки на живот в околна среда, която е подходяща за личното му здраве и благосъстояние, както и осигуряването на достъп до съдебни или други процедури, оспорващи материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия по въпроси, свързани с околната среда. С оглед привеждане на правото на ЕС в съответствие с конвенцията е приета Директива 2003/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, като изменението на посочените директиви цели да се гарантира, че те са напълно съвместими с разпоредбите на Конвенцията.
В съответствие с Директива 2003/35/ЕО държавите-членки следва да приемат законови и подзаконови разпоредби, които да гарантират, че гражданите са информирани за провежданите процедури, свързани с планове и програми, които могат да окажат въздействие върху околната среда, както и за тяхното изменение или преразглеждане, да им бъде предоставена възможност да изразяват коментари и мнения преди вземането на решенията по плановете и програмите, както и да се гарантира достъп до правосъдие по отношение на законосъобразността на взетите решения. От изложеното става видно, че ефективното участие на гражданите в провежданите процедури е обусловено от предоставените им в тази връзка права, които най-общо се изразяват в право на информация, право за изразяване на мнения и препоръки и право за оспорване законосъобразността на взетите решения. Гражданите следва да бъдат надлежно и своевременно информирани за започването на всяка конкретна процедура по вземането на решения, свързани с планове и програми, които могат да окажат въздействие върху околната среда още на най-ранен етап от тяхното провеждане. Отделно от това в рамките на разумни срокове заинтересованите граждани имат право да предоставят мнения и препоръки, относно предлаганите планове и програми, т.е. да участват в провеждането на консултации с компетентните органи и лицата, по чиято инициатива е започнала конкретната процедура. Мненията и препоръките, изразени от заинтересованите граждани при провежданите консултации, във всеки един случай следва да бъдат взети в предвид от компетентния орган при постановяване на решението. Точните условия за информирането на гражданите (например чрез пускане на бюлетини по пощата в определен радиус или публикуване в местни вестници) и за провеждането на консултации (например писмено или чрез обществено допитване) се определят от държавите-членки. Заинтересованите граждани също така имат право да оспорват материалната или процесуалната законосъобразност на решенията, действията или бездействията на компетентния орган, свързани с провеждането на процедурите, пред съд или друг независим и безпристрастен орган, определен от държавата-членка съгласно нейното законодателство. Установените във връзка с упражняване на горепосоченото право процедури следва да бъдат честни, справедливи, своевременни и същевременно да не бъдат възпрепятстващо скъпи.
Предвидено е до 25 юни 2009 г. Комисията да изпрати на Европейския парламент и на Съвета доклад по прилагането и ефективността на Директива 2003/35/ЕО с оглед по-нататъшното интегриране на изискванията за опазване на околната среда, в това число обсъждане на възможността от разширяване на приложното й поле чрез включване и на други планове и програми, отнасящи се до околната среда.
Видно от изложеното по-горе законодателството на ЕС, въвежда широк кръг права на гражданите на ЕС във връзка политиката свързана с опазването на околната среда. Приетите нормативни актове обезпечават от една страта правото на гражданите на свободен достъп до информация относно състоянието на компонентите на околната среда и от друга страна осигуряват правото на ефективното им участие в процедурите по вземането на решения във връзка с дейности, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, в това число и правото да оспорват пред съдебен или друг независим орган крайните актове, постановени във връзка с тези процедури. Предоставените на гражданите права не само способстват за ефективната защита на определен кърг обществени интереси и упражняването на контрол върху вземането на решения, но са насочени и към повишаване на загрижеността и интереса им по въпросите, свързани с екологичните проблеми и привличането им към активно участие в усилията за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на състоянието на околната среда.
Zdraven.bg представя клипа на Майкъл Джексън Earth Song:
Автор: Маргарита, Zdraven.bg. Снимка: Olof Senestam
