Пандемията от коронавирус удря по-тежко, където не се спазват мерките

нощен клуб

Пандемията от коронавирус удря по-тежко страните, неспазващи мерките, показва мащабен анализ.

С жертви над 2 милиона и повече от 100 милиона души, заразени по целия свят, пандемията от Covid-19 все още причинява хаос, дори и след като ваксините са пуснати. Но смъртните случаи далеч не са с равномерно разпределение. Някои държави ефективно побеждават пандемията; други все още понасят силни удари. На 126 милиона граждани в Япония са регистрирани малко над 5000 смъртни случая. С почти идентично население Мексико е с повече от 150,000 смъртни случая.

Какво обяснява подобни ярки разлики? Богатство? Болничен капацитет? Възраст? Климат? Мащабен анализ разкрива отговора.

Оказва се, че смъртността на Covid зависи от нещо по-просто и по-дълбоко: културните различия в нашата готовност да следваме правилата.

Всички култури имат социални норми или неписани правила за социално поведение. Ние се придържаме към стандарти за обличане, възпитание на децата си и това не са законодателни кодекси, а неща, които помагат на обществото да функционира. Психолозите казват, че някои култури се придържат към социалните норми доста стриктно. Други са разпуснати – с по-спокойно отношение към нарушителите на правилата.

Това разграничение, забелязано за пръв път от Херодот, в съвремието може да бъде измерено количествено от психолози и антрополози. В сравнение със САЩ, Великобритания, Израел, Испания и Италия, страни като Сингапур, Япония, Китай и Австрия са показали, че са много по-стриктни. Тези разлики не са случайни. Изследванията както в цели държави, така и в малки общества показват, че общности с история на хронична заплаха – независимо дали природни бедствия, инфекциозни болести, глад или нашествия – разработват по-строги правила, които осигуряват ред и сплотеност. Това има добър еволюционен смисъл: спазването на правилата ни помага да оцелеем в хаос и кризи. От друга страна, по-свободните групи, които са изправени пред по-малко заплахи, могат да си позволят да бъдат по-либерални.

Нито един от двата типа не е по-добър или по-лош – докато не се стигне до глобална пандемия.

В изследване, което проследява повече от 50 държави, публикувано в специализираното издание Lancet Planetary Health на 29 януари 2021 г., екип от учени, ръководен от Мишел Гелфанд, професор в Мерилендския университет, демонстрира, че „хлабавите“ култури са с пет пъти повече случаи на зараза, отколкото „стегнатите“, и над осем пъти повече смъртни случаи.

Забележително е, че анализът на данни на британската фирма YouGov разкри, че хората в свободните култури са имали далеч по-малко страх от вируса Covid-19 през 2020 г., дори когато случаите са се разраствали. В затегнати държави 70% от хората са били много уплашени да не хванат вируса. В свободните култури са само 49%.

Това е показателно и в природата. Най-скандалният случай е с безстрашната птица додо на Мавриций, която, еволюирала без хищници, е изчезнала в рамките на век от първия си контакт с хората. Историята на додо показва, че чертите, усъвършенствани в една среда, могат да се превърнат в условие за оцеляване, когато средата се промени. Това е наречено от учените „еволюционно несъответствие“ и то е довело до хиляди ненужни смъртни случаи от Covid-19 в общества, които са по-свободни. Очевидно свободните групи не са предназначени да изчезнат от лицето на земята. Но продължаващата им едногодишна борба с пандемията показва трудностите, които изпитват при адаптацията.

Вирусът много активно обръща склонността на някои общества към нарушаване на правилата срещу самите тях. Американците илюстрират това. Безброй граждани на САЩ продължават да правят партита, пазаруват без маски и като цяло се присмиват на вируса. Когато се задейства рефлексът на страха, често това става по перверзен начин: страхът от блокиране често е по-силен от страхът от самия вирус. Тези културни несъответствия затрудняват разпознаването на сигнала за заплаха. И съобщенията на бившия президент Тръмп го заглушиха допълнително.

„Просто запазете спокойствие. Ще изчезне“, каза той на 10 март 2020 г.

Дори през януари 2021 г., след като загинаха повече от 300 000 американци, той се оплака от предполагаеми преувеличения на Центровете за контрол и превенция на заболяванията.

Британският премиер Борис Джонсън също прекъсна „страховия рефлекс“ във Великобритания. След като случаите нараснаха миналия март, той се похвали: „Бях в болница, където имаше няколко пациенти с коронавирус, и се ръкувах с всички, ще се радвате да узнаете, че продължавам да се ръкувам…, хората очевидно могат да решат сами.”

За зла участ, позовавайки се на притеснения за „поведенческа умора“, Джонсън и неговите министри умишлено прилагаха бавно здравните мерки, като съвсем обмислено отлагаха натискането на бутона за аларма. Не е изненадващо, че King’s College London разкри, че само един на всеки 10 души във Великобритания, които са били изложени на потвърден Covid-19, всъщност изпълняват заповедите за изолация за две седмици или че по-малко от всеки пети се самоизолира след развитие на самите симптоми.

За да сведем до минимум смъртните случаи от Covid-19 и да се подготвим за бъдещи колективни заплахи – един експерт нарече това „генерална репетиция“ за това, което предстои – разпуснатите държави трябва да се адаптират и да обърнат внимание на правилните сигнали за заплаха. Можем да започнем с изграждането на културна интелигентност, за да надхитрим заплахата.

Три действия са ключови, твърди проф. Гелфанд за британския вестник „Гардиън“, цитирана от агенция БГНЕС.

Първо, трябва да променим начина на комуникация за вида заплаха, пред която сме изправени. Ние се стягаме бързо в отговор на големи, конкретни заплахи, като война. За разлика от това, тъй като микробите са невидими и абстрактни, сигналът за заплаха при вируси е по-лесен за игнориране. Служителите на общественото здравеопазване трябва да направят ясни опасностите от Covid. Простото плашене на хора обаче може да даде обратен ефект: когато се чувстваме безпомощни, психолозите откриват, че приемаме отбранителна, пасивна поза. За да убедим хората да променят поведението си, трябва да бъдем откровени за симптомите на Covid-19, като в същото време призоваваме за събуждане на нашия „можеш да направиш“-дух.

Второ, трябва да изясним, че затягането е временно. Общество на нарушителите на правила може да се качи на „борда с по-строгите действия“, ако знае, че им се вижда края. Колкото по-бързо се стегнем, толкова по-бързо ще намалим заплахата и по-бързо ще възстановим свободата. Това, от което се нуждаят всички нации, е това, което ние наричаме „културно двусмислие“: способността да се коригира разхлабването и затягането въз основа на опасността. Нова Зеландия е пример за този подход. Жителите й са известни като разпуснати, но те рано наложиха някои от най-строгите мерки в света – и укротиха духа за нарушаване на правилата, ограничавайки смъртта на Covid-19 до само 25.

И накрая, трябва да осъзнаем, че всички сме заедно в това. „Вашингтон Пост“ представи един малък град, който илюстрира този подход. Месеци на остров Танжер в залива Чесапийк, Вирджиния, нямаше случаи. Но когато огнището удари, то обедини хората в мощна проява на координация на общественото здравеопазване. Еволюционното несъответствие беше осуетено точно навреме чрез състрадание и координация – и най-вече чрез получаване на правилния сигнал за заплахата.

Снимка на нощен клуб: Франц Кройл

loading...