В повечето популярни песни пеят за ненадеждна любов, установи изследване.
Проучване разкрива, че повече от 86% от хитовите песни за любовни връзки изобразяват несигурност на романтична привързаност, включително избягваща, тревожна и страховита привързаност. Констатациите подчертават потенциалното влияние на текстовете на популярната музика върху оформянето на възприятията и поведението на подрастващите в романтичните връзки, пише „PsyPost“ на 13 януари 2024 г.
Слушането на музика често се увеличава драстично по време на юношеството, период, когато много хора също започват романтичните връзки. Предишни изследвания показаха, че по-голямата част от популярната музика съдържа текстове, свързани с романтика или секс.
Американски изследователи от университета Brigham Young в Юта са анализирали текстовете на популярни песни, засягащи темата за романтиката и връзките, и са установили, че в огромното мнозинство от случаите героите им се проявяват като ненадеждни партньори.
Учените са изследвали 87 музикални произведения, включени в класацията на сп. Billboard „Top Year End Chart Hot 100 Songs of 2019“ със 100-те най-популярни хитове за 2019 г. Сред тях са парчета като „Without Me“ на Хелси (№2), „Bad Guy“ на Били Айлиш (№4), „Happier“ на Marshmello и Bastille (№6), „7 Rings“ на Ариана Гранде (№7) и т.н. Текстовете на 13 от заглавията в класацията не били свързани с любовта, като „You Need to Calm Down“ на Тейлър Суифт (№39) и „Baby Shark“ на Pinkfong (№75).
Текстовете на песните, които изразяват несигурност, копнеж по партньора, неувереност в себе си или невъзможност за съществуване или действие без значимия човек (т.е. натрапчиво поведение), са били отнесени към категорията „тревожна привързаност“ (anxious attachment), напр. „Няма да ти позволя да ме забравиш“.
От друга страна, текстовете на песните, които включват подканване на партньора да си тръгне, бягство от партньора си или недоверие към него, са причислени към категорията „избягваща привързаност“ (avoidant attachment).
Музикалните композиции, съдържащи изобилие от фрази, отнасящи се към тревожната и избягващата привързаност, са обозначени като „страховита привързаност“ (fearful attachment).
И накрая, песните, които включват минимален брой или изобщо не съдържат тревожни или избягващи изрази и описват положителни романтични взаимоотношения или действия, са категоризирани като „сигурна привързаност“ (secure attachment), напр. „Можем да направим всичко, ако решим това“ или „Моята любов е твоя, ако си готов/а да я приемеш“.
Същевременно парчетата, които се въртят около романтиката, но не предоставят достатъчно контекст за определяне на стила на привързаност, са обозначени като неутрални.
Направеният статистически анализ разкрива, че 86.2% от песните показват ненадеждна привързаност.
Изследователите са установили, че в текстовете им преобладава избягващата привързаност (33.33%), следвана от тревожната привързаност (27.59%) и страховита привързаност (25.29%). Само малка част от песните отразяват сигурна привързаност (8.05%), а пет са оценени като неутрални (5.75%).
Освен това музикалният жанр е свързан със стила на привързаност. Изследователите отбелязват, че „поп песните е по-малко вероятно да бъдат с избягващата привързаност, въпреки че няма доказателства, че в тях пея за сигурна привързаност. Песните в стил рап/хип-хоп/R&B песни е по-малко вероятно да пеят за тревожната привързаност и е много вероятно да описват избягващата привързаност. Тези песни често отбелязват, че субектът не се нуждае от емоционална близост и процъфтява в това да бъде сам.
Изследователският екип също анализира връзката между стила на привързаност и романтичния фокус (т.е. секс или любов). Текстовете с акцент върху любовта често са за сигурна привързаност и рядко за избягващата привързаност, докато песните с фокус върху секса често са с избягваща привързаност и рядко със сигурн привързаност. „Тийнейджърите и родителите е разумно да търсят песни, фокусирани върху любовта, имайки предвид, че някои жанрове (напр. поп) са по-склонни да се фокусират върху любовта, докато други музикални стилове се фокусират върху секса (напр. рап/хип-хоп/R&B)“, съветват авторите.
По-голямата част от изследваните песни включват поне един елемент на сексуализация и тези песни са склонни да проявяват стил на избягване на привързаност и е по-малко вероятно да показват стил на сигурна привързаност. Обратно, песните, които не съдържат никаква сексуализация, показват обратната тенденция – те са по-склонни да бъдат със сигурна привързаност и по-малко вероятно да бъдат за избягващата привързаност.
Според изследователите примерите за ненадеждна привързаност, извлечени от поп музиката, могат да повлияят на романтичните очаквания и нагласи на юношите и взаимоотношения на подрастващите.
„Нашите открития подсказват, че романтичните послания, представени от песните хитове, може да не изобразяват здрави романтични връзки“, заключават авторите.
Въпреки това е важно да се отбележи, че проучването не установява пряка причинно-следствена връзка между слушането на определени стилове музика и възприемането на специфично романтично поведение или нагласи. Изследователският екип предполага, че по-нататъшните изследвания могат да включват други музикални жанрове като рок и корейски поп.
Проучването „Love lies: A content analysis of romantic attachment style in popular music“ („Любовта лъже: Анализ на съдържанието на романтичния стил на привързаност в популярната музика“) е публикувано в списание „Psychology of Music“ на 22 август 2022 г.
За читателите припомняме пък кои са най-големите хитове в България през 2019 г.:
Илюстрация: Gerd Altmann / Pixabay